Стълбите отразяващи теб

Започна в един бял апартамент. Нищо нямаше вътре освен една врата. Влязох в друга стая. На стената с черна боя беше написано "ЗАЩО?" като въпросителният знак бе върху вратата.

Помня, че стоях доста време вътре и мислех за нещо. Отворих вратата и видях едно стълбище. Пред мен стоеше някой, кой - не знам. Но исках да го питам нещо. Той започна да бяга надолу по стълбите, аз тръгнах след него и казвах да спре.

Бягах, бягах, бягах, не се отказвах по никаква причина. Толкова много исках да спре, че започнах да плача, а разстоянието се увеличи. Всичко беше бяло, а стълбите бяха тъмни от дърво.

По едно време стълбите свършиха и имаше нещо като пързалка. Беше направено от нещо като камък, мрамор, не знам. На края имаше кофи с боя, четки и.. онзи човек чието лице не мога да видя. Страх ме беше да се пусна, именно защото изглеждаше като края на търсенето.

Накрая стиснах зъби и се пуснах. Всичко отново стана бяло, но стаята все едно бе безкрайна или няма въобще стени. Забелязах четка и черна боя в далечината. Тогава се чуствах странно, но май добре. Написах във въздуха с боята "НЕ ЗНАМ!"

Това беше. После ми казваха, че изглеждах бледа.