Малко странен кошмар, който ме тормози от доста време

Напоследък ме тормози накакъв странен сън, от който винаги се събуждам с ужас.

Сънувам, че падам от някакво високо място и умирам. Чувам как хората около мен говорят, плачат или крещят, но не мога да отворя очи, защото съм мъртва. "Чувам" собственото си погребение и усещам как ме заравят под земята.

И едва тогава мога да отворя очите си. Успявам някак да изляза и виждам, че съм на някакво гробище, а точно срещу мен стои една чисто бяла котка и сякаш ми се усмихва. Поне така ми изглежда де.

Аз тръгвам към вкъщи, но когато вляза там е пълен мрак, а всички са се събрали в най-далечния край на стаята и плачейки ме умоляват да ги оставя, просто да си тръгна. Започвам да ги разпитвам не ме ли познават, не си ли спомнят коя съм.

Все пак е минало съвсем малко време. И точно пред себе си виждам огромно огледало. Рамката му е цялата във фигури на някакви плачещи деца. Но момичето, което ме гледа отсреща не съм аз. Изобщо не прилича на мен.

То е с много дълга коса, призрачно бяла кожа, и черни очи и (най-ужасната част) едната ми ръка я няма. Дясната по-точно. Ужасена съм, защото това е ръката, с която правя всичко. С нея пиша (един от начините да изразя емоциите си), рисувам и т.н... Все неща, без които не мога.

Не мисля, че е особено уместно да пускате поредната тема за "многото телевизия" или "безкрайните игри на компютър", защото всъщност почти не гледам ТВ, а на компютъра сядам доста рядко, само ако търся някаква информация.

Но ще съм ви благодарна, ако имате някаква идея какво значи този сън и дали изобщо означава нещо.