Къде сбърках

Къде сбърках
Снимка: sanovnik.bg
Имах семеен живот 24 г. и сега като си направя равносметка на всичко се питам, защо съм постъпвала по този начин, а съм можела да преключа с всичко още тогава и кои знае как щеше да се подреди живота ми.

Моди се първото дете и след това той започна да се дразни от най различни неща, не ме нападаше грубо, но с приказки ме огорчаваше. От начало си мислех, че е временно и ще отмине. После се питах къде бъркам и с какво не се справям.

На края приех, че това е част от характера му и никой не е идеален. Бях и наясно, че може и да ми изневери. Отделни забежки извън семейството, които те карат да се чустваш завоевател, типична черта за всички мъже без изключения.

Живеехме в някаква много странна симбиоза, той силен характер и властен, а аз колкото силна, критична, разкрепостена толкова и наранима, но не разкриваща тази моя слабост от гордост.

С годините скандалите станаха ежедневие, имахме и друго дете, имах усещането, че всеки скандал му действаше като релаксация. Но най - необичайното беше, че където и да ходеше и след това сме заедно усещахме магията м/у нас, сливахме се в едно и бяхме едно.

Аз се нагаждах към него колкото и да имаше сприхав характер, но ценях в него качества, които малко мъже притежават и това ме задържаше и въпреки караниците. Той твърдеше, че няма да зареже семейството си.

И така живеехме, но никога не ми е идвало на ум да го преследвам и да го следя заради друга жена и тази мисъл, че може да има друга не ме тормозеше и не ми влизаше в главата.

Не усещах заплаха за семейството си и бях спокойна. Съпругът ми имаше пълна свобода и спазваше неговата обещание от договоркота м/у нас. И един прекрасен ден просто го хванах без да искам съвсем случайно.

Той се занимаваше с продажба на коли и събота и неделя беше по пазарите, излезе поредната събота и аз след него реших да изпия едно кафе с комшийката.

Направих кафето и тръгнах към другия блок, но партера не им е остъклен и се вижда следващия блок отзад. Качвам се по стъпалата за асансьора и какво да видя, в съседния блок на 4 етаж г-н полвинката ми се целува с една руса жена, не знам защо всички негови любовници бяха руси и аз съм руса по рождение.

Не можах да повярвам на очите си стоях и се чудих какво да направя и реших да отида при тях и го направих, така ненадейно изкочих пред входа, че не можаха да реагират.

Качих се до горе и го подбрах по най - учтивия начин и сега се питам как съм успяла да се овладея тогава, прибрахме се, седнахме в хола. Започнах с репликата:Какво правим от сега нататък, как смята да постъпи. Все пак имаме деца, а те бяха още малки.

Стоях на креслото и не знаех как да си подредя мислите. бях отраснала в семейство в което се ценяха доверието, морала и честността и бях възпитавана в този дух, но всяко правило си има и изключения, колкото ида имах други разбирания по този въпрос се оказах не подготвена при сблъсъка. Тогава за първи път почуствах заплаха, стоях и чаках отговора като опъната струна защото от него зависеше моето решение за нас.

А отговора беше: Тя ще е или да я приема или да си тръгна. Отговорих, че ще си помисля и ще го уведомя за решението си. Много мислих, прехвърлях за и против много кратно в опита си да намеря най - правилното решение. Знаех какво ще е от сега нататък и това правеше нещата още по трудни.

Накрая реших няма да подавам молба за развод и няма да позволя децата ми да са деца на разведени родители, поне докато не пораснат достатъчно големи за да вземат самостоятелни решения.

Разбрахме се, че приемам всичко, но ще си отгледаме децата както сме ги създали и те не са длъжни да плащат за нашите капризи. След като пораснат и станат пълнолетни тогава можем да се разделим и той прие, поне такъв вид си даде тогава.

Трудно решение от моя страна и борба от моя страна да бъда едновременно съпруга и приятелка на любовницата от този момент аз не бях сама, трябваше да деля всичко с другата и това го правех 24 г. Но тогава си мислех, че постъпвам правилно, но не спечелих от това. Да, защитих децата си, имаха си баща и все още си имат, боготворят го и го уважават. Бяха защитени. Мен оставих на заден план.

По важното беше, че този мъж когото обичах беше мои и аз бях първата и всички странични забежки бяха временни, държах го в ръцете си. Не исках да си разбия семейството заради изневяра, борех се ден след ден. Годините минаваха, децата растяха, а между нас двамата нямаше промяна, като приключеше се една идваше втора, трета.

Аз продължавах да играя ролята на домакиня и на любовница в тройките и не съм му изневерявала, не знам защо не допусках никой друг до себе си. И така докато неусетно изминаха тези 24 г. семеен живот.

Последните две години той започна все повече и все повече да ме притиска с изказвания, че е време всеки да опита сам късмета си, че иска да е свободен и в един прекрасен ден на лятото аз склоних.

За тези последни две години веждах,че изпускам нещата от контрол а и се бях уморила от непрекъснатата борба но въпреки всичко не исках да се разделя с мъжа, който много обичам, не можех да си обясня тази моя обич, та той не я заслужава и все още се питам защо, на какво отгоре, но не мога да се отърся да се освободя от този мъж като обсебена съм.

Разведохме се всичко се разви само за месец и един дом граден 24г дом, в които имаше много хубави моменти толкова хубави че изтласкваха лошите се разпиля като пясъчна кула. Казах му, че ще продадем жилището, ще разделим всичко и и ще си останем приятели и децата ще продължат да се имат баща така и стана.

Той си купи друго жилище аз друго и започнахме двамата наново. Четири години след развода все още не мога да се съвзема но времето ще оправи нещата започвам малко по малко да си подреждам приоритетите да се отърсвам от това обсебване само за едно съжелявам, че съм предадена и в стремежа си да държа нещата под контрол забравих за себе си и се самоунищожих.

Дали съм постъпила правилно не знам да приема този начин на живот. Но сега ще си наваксвам за всичките загубени години и на пук на всички гадости ще грабя от живота всичко, което ми си предлага ще живея.

Рейтинг

5
Общо 2 гласували
5 2
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (3)

Изпрати
bumbi68
bumbi68
05.01.2012 21:00
Какво да ви кажа,не се унищожаваме ние.Унищожават ни.И то тези на ,които си отдал чувства и живот и ,за това страданието и болката е голяма,защото умираш бавно...Ако не са децата ми ,наистина не зная какво бих направила със себе си.Искам да съм точица и никой да не ме вижда,искам да се скрия и всичко да приключи,...но не мога да го направя-синовете ми не биха искали да ги предам и аз ,те са тези за които живея.И за това ще воювам.Той иска развод ,за да е свободен,за да няма отговорности и на 46 години да живееш като държанка-в случая ролята изпълнява ,,мъж,,/силно казано.И знаете ли ,казва: аз за удоволствия и за развод пари ще имам ,но за децата -нямам.Така и прави.Аз сега ще живея както си искам и още,още-даже ще ме вкарва в затвора ,защото му званя по телефона ,за да го търся за пари,които да даде на децата си-пък това било телефонен тормоз,пък другото нали не е..И най-много му харесва да го издържат-знаеш ли колко е хубаво да живееш така-да те издържат и да не мислиш за нищо.Чак не мога да ви обясня ,какви още неща сме чули от неговите уста-да се чудиш наистина ли е на 46 год.и прилича ли това изобщо на един ,,баща,,.Моля ,ако някой разпознае за кого пиша нека напише два реда...Пак да спомена ,че е от Своге и името му е Сашко Йорданов,а неговата и една от многото се казва Анни Митева-от Лакатник живуща в София.Ако пък те се разпознаят нека докажат противното на това....Защо някой ,който не е виновен ще се крие?Но така направи тя-но то като си знаеш как живееш ,,достойно,,...
0
0
Катрин
Катрин
25.11.2011 22:08
аз едно не мога да разбера в тоя скапан живот...защо ние жените даваме всичко за да спасим връзките и брака си ,а мъжете само мрънкат и все от нещо не са доволни? Да не би тази жена да не му е давала всичко от което е имал нужда? Дала му е всичко и накрая за благодарност я е предал...скапаняк е за мене тоя човек !
0
0
лора
лора
23.11.2011 18:15
омг
0
0