Сериозен страх от тъмното

Сериозен страх от тъмното
Така, значи всичко започна като бях много малък, някъде към 3-4 годишен. Това го помня, сега съм на 20 и имам сериозен страх от тъмното на последък, значи да кажа какво стана като бях малък.

Не съм сигурен сън ли беше или реалност, но го помня. На село съм и там в нашата къща отзад има направено нещо като кухня за лятото и помня как нещо готвеха нашите и аз отивам да го проверя как е, що е, но тогава не ме беше страх от нищо.

И отивам аз да проверя и нещо са вгледах, аз щото там има и двор дето садят разни работи, пък там е много тъмно и нещо ми направи впечатление, но не му обърнах първоначално внимание.

После чух някакъв шум, като погнеднах пак първото нещо което видях, бяха 2 очи, светят, отразяват светлината зад мене и гледам едно огромно черно куче са засилва към мене и аз тръгвам да тичам при нашите. Казах им за какво става дума и те като отидоха да проверят нямаше нищо.

Та, да дойдем в бъдещето. Всичко става като съм на село, когато си дойда в града пак, ама не толкова. Значи има периоди като съм в града дето ми е все тая, ама на село нито една вечер нямам такъв период.

Ако се прибирам сам, ако съм с приятели, нямам проблеми ама, ако съм сам тогава става лошо, както си го казвам аз, активира ми са въображението, ама много и лошо. Просто такива мисли ми минават през главата, че могат да докарат инсулт на човек.

Абсолютно всичко, например сме седнали някъде на вън и си разкажем по някой страшна история и край, като се прибирам и почвам да си го представям, опитвам се да мисля за друго, ама нес тава и почвам да мисля за две неща и така докато се прибера и не легна.

И сто на сто трябва да има поне една светната крушка. Та ще дам един пример от скоро, бяхме са събрали пак тъй приятели и си говорим и изведнъж темата са смени на духове и тем подобни разказа.

Та, една история доста страшна беше и просто ми са случи. След това да отида на село, бях 4 дена там. Първия ден както и да е прибрах се рано още лампите светеха, ама на втория и третия ден просто не ми се коментира.

Имах чувството, че ще получа инсулт по пътя като се прибирам, просто вече си го представях кое как ще стане що ще стане, имах чувстово, че всеки момент ще се появи нещо пред мене и край с мене.

Ако видя нещо такова както съм с високо кръвно и край направо, сърцето ми са пръска в буквалния начин, щото аз само като си го мисля как бие, пак камо ли, ако видя нещо.

Та в крайна сметка въпроса, който искам да питам, ако ми леят куршум дали ще са оправи ?

Мерси предварително и се извинявам за правописните грешки, на тъмно съм

П.С. Също така и от кучета много ме е страх, не знам защо, може би щото са ме хапали няколко пъти.[научи повече...]

Рейтинг

4.7
Общо 3 гласували
5 2
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (18)

camèlia.Fr.
camèlia.Fr.
07.02.2016 00:57
И аз съм така момиче на 13съм и на мен ми се привиждат много работи в действителен случаи но най-много преди заговезни великден задушница, по празниците тога най-много ме истрах но най добре е да ти лееят крошум може поне малко да ти олекне да се оспокоиш да не мислиш за страшните филми и т.н
0
0
Suni Dani
Suni Dani
03.10.2013 19:49
ужас все едно аз го пиша, същото и с мен и съм на почти 19г.Нашите ми се смеят..ама аз съм си бъзливка и това е.Когато съм сама, в тъмното, но и от светлото пак:( само мисълта че съм сама........
1
0
Галина
Галина
07.11.2012 23:23
Трябвало е тогава да Ви леят куршум,помага за да се извлече страха и неговия причинител!ВСИЧКО Е В СЪЗНАНИЕТО
Ако имате силна воля наложете си сам увереност и коригирайте страха си ,като го трансформирате в самочувствие...СТРАХОВЕТЕ СА ПЛОД НА УМА!ПОБЕДЕТЕ ГИ!!!
0
0
zefit
zefit
07.11.2012 19:27
Според мен няма да има ефект това с леенето на куршум!
0
0
ico
ico
09.11.2011 21:19
Вече почти не ми прави впечатление. Честно да си призная, не е като да не ме е страх, но си викам каквото ще става, ще става. Почвам да си тананикам някоя песничка и си крача по тъмните улици.
0
0
Izabel
Izabel
04.10.2011 22:38
О, много добре те разбирам! В момента съм на 14, но като бях малка гледах с една приятелка много страшен филм - бях на около 3 и от тогава, ако ме оставят сама на тъмно не знам какво ще ми стане, аз изтръпвам и се вкаменявам и се опитвам да мисля за най- свежи неща. Може да звучи странно, но когато ме е страх си мисля за зелена полянка със зайчета и как ядат. Странна съм, но това поне ме успокоява много, но пък следкато се успокоя и опппп всичко наново, пак изтръпвам и така нататък.
0
0
anelia
anelia
30.09.2011 17:11
Познато ми е. И мен много ме е страх от тьмното. Особенно когато съм сам сама в стаята ми.
1
0
ico
ico
19.09.2011 11:48
Роси, тогаз не ме е страх. Говоря само, ако съм съм както каза, влизам във филма.
0
0