Изпитвам необясним страх
АнонименНовак
Изпитвам наистина голям страх, когато се разхождам сам вечер по улиците и е много тъмно. Чувствам се, сякаш някой може да върви след мен и да ме следи, или пък да срещна някой/нещо, което може да ми докара големи неприятности.
Имало е случаи, когато съм излизал в 2:00ч. през нощта за да се поразтъпча навън и все съм имал чувството, че нещо не е както трябва. Сякаш има нещо, което не ме иска там.
Разхождам се половин час, после се прибирам, защото колкото повече стоя навън, сам, толкова повече започвам да чувствам, че нещо лошо ще ми се случи. Но това е само вечер. Хм.. Как можете да обясните това?
Имало е случаи, когато съм излизал в 2:00ч. през нощта за да се поразтъпча навън и все съм имал чувството, че нещо не е както трябва. Сякаш има нещо, което не ме иска там.
Разхождам се половин час, после се прибирам, защото колкото повече стоя навън, сам, толкова повече започвам да чувствам, че нещо лошо ще ми се случи. Но това е само вечер. Хм.. Как можете да обясните това?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (3)
Изпрати
Знам как се чувстваш .. и аз съм така, когато излизам с приятели. Прибирам се сама късно вечерта и все имам чувството, че нещо ме следи и чувам разни шумове! Не знам дали си въобразявам. Когато пък не съм сама отново ме е страх но не си въобразявам .. И аз не мога да си го обесня ... !
0
1
Втълпи се, че не се страхуваш! Вярвай, че си в безопасност! Повтаряй си, че всичко е ок...
2
1
Спокойно и аз бях така като малък, е може би и сега понякога се появява това чувство на ,,преследвача" и необяснимия страх, но не е толкова често вече.
Принципно това си има своето обяснение. Когато си на вън сам, а мозъкът ти предварително е настроен на вълна наричана от мен (свръх повишена чувствителност). Тогава всичките ти сетива са изострени за сметка на зрението.
Ние хората имаме способността да долавямяе честотите на различни същества и по този начин ги усещаме, но не винаги можем да ги видим и чуем, ако те самите не са хора или животни.
Относно необясним ия страх. След като знаем, че нещо е зад нас или в близост до нас, но не сме в състояние да го видим, мозъкът ни влиза в състояние от което се изпращат сигнали до един отдел на мозъкът ни(които отговаря за страхът) и това е защитна реакция, която бива да те накара да се махнеш от мястото, тъй като претполага евентуална неспособност за самозащита от твоя страна.
Е разбира се това е само една моя от многото разработени хипотези от др. хора.
Можеш да се опиташ да го премахнеш състоянието на страх със самовнушението, което ще убеди самият ти мозък, че няма причина за евентуална сигнализация за защита.
В най-лошият ти случай това състояние ще се отмине с времето.
Кристиян
Принципно това си има своето обяснение. Когато си на вън сам, а мозъкът ти предварително е настроен на вълна наричана от мен (свръх повишена чувствителност). Тогава всичките ти сетива са изострени за сметка на зрението.
Ние хората имаме способността да долавямяе честотите на различни същества и по този начин ги усещаме, но не винаги можем да ги видим и чуем, ако те самите не са хора или животни.
Относно необясним ия страх. След като знаем, че нещо е зад нас или в близост до нас, но не сме в състояние да го видим, мозъкът ни влиза в състояние от което се изпращат сигнали до един отдел на мозъкът ни(които отговаря за страхът) и това е защитна реакция, която бива да те накара да се махнеш от мястото, тъй като претполага евентуална неспособност за самозащита от твоя страна.
Е разбира се това е само една моя от многото разработени хипотези от др. хора.
Можеш да се опиташ да го премахнеш състоянието на страх със самовнушението, което ще убеди самият ти мозък, че няма причина за евентуална сигнализация за защита.
В най-лошият ти случай това състояние ще се отмине с времето.
Кристиян
1
0
