Сериозен страх от тъмното

Така, значи всичко започна като бях много малък, някъде към 3-4 годишен. Това го помня, сега съм на 20 и имам сериозен страх от тъмното на последък, значи да кажа какво стана като бях малък.

Не съм сигурен сън ли беше или реалност, но го помня. На село съм и там в нашата къща отзад има направено нещо като кухня за лятото и помня как нещо готвеха нашите и аз отивам да го проверя как е, що е, но тогава не ме беше страх от нищо.

И отивам аз да проверя и нещо са вгледах, аз щото там има и двор дето садят разни работи, пък там е много тъмно и нещо ми направи впечатление, но не му обърнах първоначално внимание.

После чух някакъв шум, като погнеднах пак първото нещо което видях, бяха 2 очи, светят, отразяват светлината зад мене и гледам едно огромно черно куче са засилва към мене и аз тръгвам да тичам при нашите. Казах им за какво става дума и те като отидоха да проверят нямаше нищо.

Та, да дойдем в бъдещето. Всичко става като съм на село, когато си дойда в града пак, ама не толкова. Значи има периоди като съм в града дето ми е все тая, ама на село нито една вечер нямам такъв период.

Ако се прибирам сам, ако съм с приятели, нямам проблеми ама, ако съм сам тогава става лошо, както си го казвам аз, активира ми са въображението, ама много и лошо. Просто такива мисли ми минават през главата, че могат да докарат инсулт на човек.

Абсолютно всичко, например сме седнали някъде на вън и си разкажем по някой страшна история и край, като се прибирам и почвам да си го представям, опитвам се да мисля за друго, ама нес тава и почвам да мисля за две неща и така докато се прибера и не легна.

И сто на сто трябва да има поне една светната крушка. Та ще дам един пример от скоро, бяхме са събрали пак тъй приятели и си говорим и изведнъж темата са смени на духове и тем подобни разказа.

Та, една история доста страшна беше и просто ми са случи. След това да отида на село, бях 4 дена там. Първия ден както и да е прибрах се рано още лампите светеха, ама на втория и третия ден просто не ми се коментира.

Имах чувството, че ще получа инсулт по пътя като се прибирам, просто вече си го представях кое как ще стане що ще стане, имах чувстово, че всеки момент ще се появи нещо пред мене и край с мене.

Ако видя нещо такова както съм с високо кръвно и край направо, сърцето ми са пръска в буквалния начин, щото аз само като си го мисля как бие, пак камо ли, ако видя нещо.

Та в крайна сметка въпроса, който искам да питам, ако ми леят куршум дали ще са оправи ?

Мерси предварително и се извинявам за правописните грешки, на тъмно съм

П.С. Също така и от кучета много ме е страх, не знам защо, може би щото са ме хапали няколко пъти.