Sanovnik.bg»Споделени Истории»Мистика»Не знам какво става с мен, много е странно

Не знам какво става с мен, много е странно

редакция:
Не знам какво става с мен, много е странно
Не знам какво става с мен, но винаги като малка съм си мислела, че съм различна, винаги съм расъждавала като много по-голяма от колкото съм.

Имам супер усилено 7-мо чувство, прави ми удоволствие да давам съвети, но не на всеки. Когато искам примерно някой да ми звънне и има, няма 5-10 мин. и ми звъни.

Много съм объркана сякаш имам някаква дарба и аз не знам каква по-точно, но все едно не мога да я развия. Постоянно чета във форуми за децата индиго, за кристалните деца и какви ли не.

Но всеки път става така, че примерно се казва, ако си дете индиго трябва да ти се случва това и това. И аз "отговарям" на почти всички точки, но не и на 1-2. Може би, имам чуството, че съм много странна, и много хора са ми го казвали, че примерно имам нещо в очите(не лошо, напротив).

Как мога да си меня настроенията, такива работи. Когато има някой човек с отрицателна енергия(така си го обяснявам) започва да ме боли глава, има и други хора, които само като ги видя и колкото и да съм ядосана веднага ми минава.

Мога също да усещам хората. Кой какви проблеми има, дали има починал човек в семейството, това мога да го направя без дори да познавам дадения човек.

Много добре умея да усещам щастието или мъката на хората, усещам просто от какво се нуждаят. Не мога да си го обясня, повярвайте ми.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.5
Общо гласували: 4
52
42
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Анонимни
vqrna na isus
vqrna na isus
Без коментар, тук ме плашите.
23.08.2011 17:58
теа
теа
И при мен е така.
23.08.2011 11:05
A
A
И аз имам същия проблем. Но когато съм с хора, които имат отрицателна енергия, сякаш някой до ухото ми казва да се махам. Може да е налудничево, но ви казвам истината. Светът крие чудеса.
22.08.2011 18:04
Мими
Мими
Здравей. Аз имам същия проблем, но когато човек с отрицателна енергия се доближи или разговаря с мен, не ме боли глава, а сякаш някаво чуство ме кара да се махна от него. Също така и аз усещам от какво се нуждаят хората. Имам и странното чувство, че още от малка говоря като съвсем улегнал и серозен човек. Дори учителите бяха изненадани как дете във втори клас - каквато бях, може да се изказва като възрастен. Така, че само ще ти кажа, че трябва да се гордееш с това което си. Щом е трябвало да се случи, ще се случи.
22.08.2011 10:07