Чувам духове
редакция:
Здравейте, искам да споделя, че преди месец някъде пак писах тук, но не предприех нищо защото просто не знаех какво да направя, а това отиди при психолог не ми допадаше.
Проблемът е, че всичко се влошава, има моменти, но са съвсем малко, в които ще видя някакъв силует, но почти редовно започнах да чувам разни писъци, които са съвсем близо до ухото ми.
И реди малко чух, че някой върти ключа и помислих, че е майка ми, но не чух никакви стъпки за това отидох да видя, но нямаше никой на вратата. Попитах майка ми, тя беше почти заспала и каза, че никой не е и почукал на вратата още по- малко въртял ключа.
Аз отидох отново да видя дали пък баща ми се прибира и не може да отключи тъй като ключа е на вратата, погледнах през шпионката и нямаше никой, но в един момент нещо се опита да ме изплаши.
Не мога да го опиша този звук, но беше някак си зловещ, че и настръхнах цялата и докато вървех бавно до стаята ми бях цялата вцепенена.
Моля ви, помогнете ми, не мога да споделя с нашите най- вече с майка ми, просто изключено те няма да ми повярват, а майка ми не вярва в духове, нито пък е набожна.
Единствено с баба може да говоря по тази тема, но тя ще каже на нашите и ще ме помислят за луда.
Проблемът е, че всичко се влошава, има моменти, но са съвсем малко, в които ще видя някакъв силует, но почти редовно започнах да чувам разни писъци, които са съвсем близо до ухото ми.
И реди малко чух, че някой върти ключа и помислих, че е майка ми, но не чух никакви стъпки за това отидох да видя, но нямаше никой на вратата. Попитах майка ми, тя беше почти заспала и каза, че никой не е и почукал на вратата още по- малко въртял ключа.
Аз отидох отново да видя дали пък баща ми се прибира и не може да отключи тъй като ключа е на вратата, погледнах през шпионката и нямаше никой, но в един момент нещо се опита да ме изплаши.
Не мога да го опиша този звук, но беше някак си зловещ, че и настръхнах цялата и докато вървех бавно до стаята ми бях цялата вцепенена.
Моля ви, помогнете ми, не мога да споделя с нашите най- вече с майка ми, просто изключено те няма да ми повярват, а майка ми не вярва в духове, нито пък е набожна.
Единствено с баба може да говоря по тази тема, но тя ще каже на нашите и ще ме помислят за луда.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
И аз съм чувала гласове много пъти. Веднъж например си стоях сама в стаята и някой се извика. А нямаше никой в къщата. Точно тогава нашите бяха в Германия, а аз на следващия ден щях да ходя при баба. На това с духовете му се казва страх. Страхът винаги го е имало и винаги ще го има. Той виноги ще спъва хората. Най-важното е да се научиш да не се боиш. Страхът е най-лошият съветник. Най-страшното нещо е реалността, всички тези духове са мит.
Надявам се да съм помогнала с нещичко :]]
Така че живей в своя свят и го остави техния. Игнорирай присъствието им. Чуеш ли странни звуци, пусни си музика. Усетиш ли странни неща, излез да се разходиш сред хората или се обади на приятел. Просто безразличие. Това е. Те не могат да ти навредят, а ти не можеш да им помогнеш. Просто ги подмини, колкото и отчаяно да те викат.