Моята дилема
редакция:
АнонименНовак
Съвсем случайно попаднах тази вечер на този сайт. До сега не съм си и мислила, че има нещо подобно, където хората могат да споделят и да получат съвет.
Хубаво е, че съществуват такива сайтове, при положение, че статистиките сочат, че е много по - лесно да споделиш с непознати, да разкажеш и да поискаш съвет от хора, които няма да са ни най-малко пристрастни към дадените индивидулни проблеми и затруднения.
Нямам нещо специално в момента за казване, но ми се иска да потърся мнение относно една моя дилема. Мечтата ми като дете беше да стана Доктор, да помагам на хората с всичко, което мога и да съм доктор в пълния смисъл на думата.
Завърших училище, положих много усилия и ето ме студентка съм по медицина и ми харесва да виждам хората доволни и здрави, дошли в болницата да търсят и да получат адекватна помощ, но както и да е.
От няколко седмици си мисля, че нашата държава не може да предложи никакви възможности за развитие и преспектива на амбициозните хора.
Всеки ден се сблъсквам с глупавото поведение на всички медицински лица, неспазването на най-основни правила, грешките им, които остават за сметка на пациент и нищо не мога да направя понеже съм никой.
А и в нашата мила държава трудно се става някой. Искам да променя много неща, искам, но не мога, опитвам се, но сякаш само се тормозя и съсипвам. Нищо не помага.
И взех решението да прекъсна образованието си и да замина да следвам в чужбина, имам уникалната възможност да го направя. Но се чувставм гузна, че ще зарежа така нещата, а може и да има начин.
Може с желание да се постига всичко, както казват хората. Имам 1 месец да реша какво да правя, даже по малко. Но нека, ако има някой от вас, който мисли, че може да се направи нещо да ми даде съвет.
Има много студенти по медицина покрай мен, но никой не се замисля за тези неща, никой не го интересува и те ще са поредните корумпирани, нищо не разбиращи мед.лица.
Единственото, което мога да направя е да се допитам до други хора. Не знам как ви изглежа тази история, дано не ви се стори глупава, защото за мен е наистина сериозен проблем.
Хубаво е, че съществуват такива сайтове, при положение, че статистиките сочат, че е много по - лесно да споделиш с непознати, да разкажеш и да поискаш съвет от хора, които няма да са ни най-малко пристрастни към дадените индивидулни проблеми и затруднения.
Нямам нещо специално в момента за казване, но ми се иска да потърся мнение относно една моя дилема. Мечтата ми като дете беше да стана Доктор, да помагам на хората с всичко, което мога и да съм доктор в пълния смисъл на думата.
Завърших училище, положих много усилия и ето ме студентка съм по медицина и ми харесва да виждам хората доволни и здрави, дошли в болницата да търсят и да получат адекватна помощ, но както и да е.
От няколко седмици си мисля, че нашата държава не може да предложи никакви възможности за развитие и преспектива на амбициозните хора.
Всеки ден се сблъсквам с глупавото поведение на всички медицински лица, неспазването на най-основни правила, грешките им, които остават за сметка на пациент и нищо не мога да направя понеже съм никой.
А и в нашата мила държава трудно се става някой. Искам да променя много неща, искам, но не мога, опитвам се, но сякаш само се тормозя и съсипвам. Нищо не помага.
И взех решението да прекъсна образованието си и да замина да следвам в чужбина, имам уникалната възможност да го направя. Но се чувставм гузна, че ще зарежа така нещата, а може и да има начин.
Може с желание да се постига всичко, както казват хората. Имам 1 месец да реша какво да правя, даже по малко. Но нека, ако има някой от вас, който мисли, че може да се направи нещо да ми даде съвет.
Има много студенти по медицина покрай мен, но никой не се замисля за тези неща, никой не го интересува и те ще са поредните корумпирани, нищо не разбиращи мед.лица.
Единственото, което мога да направя е да се допитам до други хора. Не знам как ви изглежа тази история, дано не ви се стори глупава, защото за мен е наистина сериозен проблем.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 1
50
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Аз живея в чужбина вече повече от 11 години, но това не означава, че съм отрязала пъпната връф с Родината си, където са моите близки и любими хора. Страшно страдам и ми е жал за населението в страната ни. Там има нужда да обилства броя на хора, като теб за да може да се положат основите на някакво възстановяване. За това и моя съвет към теб е - не я напускай, както всички твои връстници сторили го, защото това съвсем ще я погуби. Вие сте поколението на което се падна трудната задача да се борите с непосилни неща, като престъпност, безчестие и корупция довели до положението в което се намира страната ни. Можеш да публикуваш блог във Фейсбук по темата. Все пак това е сайт за социална и международна мрежа, където шансовете да бъдеш чута са много по-големи. Шансове, където да събереш голям брой съмишленици.( ВЪВ и извън страната ни ) Това е пак част от борбата в която ще допренесеш нещо за България, от колкото да тичаш и да спасяваш индивидуално кожата си навън, точно както направих аз и десетки хиляди,българи достигайки цифрата на милиони за едно,две десетилетия. Сега и да се върнеме е твърде късно давайки си сметка, че изобщо не е трябвало да я напускаме, а да направим това за което те съветвам сега. Ние се показахме слаби - Бъдете вие силните и не я изоставяйте, но решението си е строго индивидуално твое. Успех ти желая. Бъди себе си и се бори за идеалите си.
ще се опитам да ти помогна да решиш, може би. Коя година следваш ? Ако е първа, може и да си се объркала в прогнозите. Ако ли пък си в края на следването и прекъснеш, жалко за хвърлената на вятъра енергия, пари и време, решиш ли да оставиш медицината. А промените идват бавно и мъчно. Ти не си се променила, имаш едно само желание. Трябва и настойчивост. Инат, ако щеш. В живота лошото е винаги по видимо, не мислиш ли, че и в другата област също има неуредици ? Първо стани лекар, после прави изводи. А ако не искаш, реши какво искаш, ако ти не знаеш, никой не знае. И спри да питаш. Всеки знае само себе си. Успех.
А иначе мойта дъщеря прекъсна в първия семестър когато реши да смени посоката. Сега повече промени няма. И успех ти пожелавам. И позитивна нагласа. Поискай и ще ти се дадеде.