Господ сякаш ме мрази
редакция:
С какво заслужих всичко това ? Разбирам, че всяко второ семейство се развежда, но несъм предполагала, че и мойте родители ще стигнат до там.
Минаха 5 години от както са разделени и още не мога да го преживея. Впоследсвие започнах да се затварям в себе си макар, че не е хубаво, знам.
Вече не мога да бъда красива, вече не искам да бъда жена, след всичко преживяно до сега. Приятелите ме предадоха. Разбрах, че са били с мен за това защото съм била много добра и помагах на всички и никoй на мен.
Най - добрата ми приятелка преспа с гаджето ми, майка ми също преспа с него. От както се премести в града, моята майчица напълно ме забрави.
Насилена два пъти, не ми се живее, пребита от мъж, който е женен заради моят отказ да му направя с...а. Бях на 16, като всяко момиче, което мечтае първия път да бъде красиво и нейно.
При мен се случи обратното. Животът ме потъпка като смачкан лист хартия. Сега съм омъжена. Мъжът ми ме малтретира като каченце. Виновна или не, винаги обирах пешкира.
Двама от най - близките ми хора починаха(баба и дядо). Липсват ми, те бяха всичко за мен. Къде сгреших, с какво заслужих всичко това ? Ден съм щастлива, 100 нещастна. Господ ме пази, но и ме мрази.
Минаха 5 години от както са разделени и още не мога да го преживея. Впоследсвие започнах да се затварям в себе си макар, че не е хубаво, знам.
Вече не мога да бъда красива, вече не искам да бъда жена, след всичко преживяно до сега. Приятелите ме предадоха. Разбрах, че са били с мен за това защото съм била много добра и помагах на всички и никoй на мен.
Най - добрата ми приятелка преспа с гаджето ми, майка ми също преспа с него. От както се премести в града, моята майчица напълно ме забрави.
Насилена два пъти, не ми се живее, пребита от мъж, който е женен заради моят отказ да му направя с...а. Бях на 16, като всяко момиче, което мечтае първия път да бъде красиво и нейно.
При мен се случи обратното. Животът ме потъпка като смачкан лист хартия. Сега съм омъжена. Мъжът ми ме малтретира като каченце. Виновна или не, винаги обирах пешкира.
Двама от най - близките ми хора починаха(баба и дядо). Липсват ми, те бяха всичко за мен. Къде сгреших, с какво заслужих всичко това ? Ден съм щастлива, 100 нещастна. Господ ме пази, но и ме мрази.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари