Това си беше същински Филм на ужасите

Здравейте. Съня ми започна по следния начин:
Стоях някъде и гледах страшен филм. Беше, нещо като убийствен пъзел, но доста по извратено. Викаха момичета уж за еротичен филм, а накрая свършваха разфасовани на машина. Разпънати, докато друг яде от самите тях. Без крайници. . . кръв и вътрешности навсякъде. Не помня какво правих след това. . нещо от сорта на мол голям базар може би ми се върти в главата. Бяхме аз, моя близка роднина и още 2-3 момичета.

Срещу нас дойде някъв на вид съвсем нормален мъж. . нито красив нито грозен. Неугледен по-скоро. Усмихна се и с 2 думи успя да ни омае. Докато се усетя вече бях на снимкачната площадкка. Не знам защо, но си мислех че просто ще е безобиден порно филм. Бяхме наредени на пейки като в църква. Сигурно 20тина жени и няколко мъже. Обстановката беше същата като във филма, който гледах по-рано в съня си. Опитах се да предупредя момичетата, че ни очаква ужасна смърт, но помощниците на "онзи" непрекъснато ни дебнеха. Особено мен. Аз им бях приоритет да пазят.

Бяха дегизирани като клоуни, но можеха да приемат формата и вида на всичко каквото си пожелаят, дори и да станат невидими. Беше странна сграда. Едноетажна. Отгоре като че на покрива бяхме ние на пейките и пред нас стояха странните уреди за измъчване. Отдолу беше като паркинг и мазе, както и тоалетна в която демоните на режисьорчето се криеха и чакаха някое момиче да слезне за да блудстват с нея докато й прилагат психически тормоз заемайки форма на нещо несъществуващоо на земята. Част от съня ми се губи, но си спомням как мъжа каза да започваме да се забавляваме.

Толкова добре умееше да манипулира и хипнотизира, че за момент му повярвах, че всички сме там, за да се забавляваме. До момента, в който не осъзнах, че стоя гола и някаква рампа ме носи към огромен циркуляр, на който ме чакаха очевидно надрусани хора, за да ядат от мен докато. . . сещате се. След това, сякаш се събудих от хипнозата и видях около мен няколко жени изнасилени, одрани, нахапани, кръв. . . без глави, без ръце, без лица. Касапница. Беше мой ред. Всичко това се заснемаше. Вече на 15 см от циркуляра аз ставам, поглеждам към най-задните пейки към близките ми и казвам. . . "МОМИЧЕТА СТАВАЙТЕ! БЯГАЙТЕ КОЛКОТО МОЖЕТЕ ПО-ДАЛЕЧ! БЪРЗО! ". . . Аз останах да се боря с гадорията. Отново ми се губи момент, но се сещам, че седяхме на бар маси и столове, тези които останахме и аз им казвах да си държат краката на високо, защого демоните се внедряват в земята и те изтеглят за краката като стигнат до теб. Небето се избистри и замириса свежо. Всякаш там никога не е имало касапница.

Върнахме се на пейките, за да обмислим празното пространство и всичко, което ни се случи. Аз усещах че са там. Усещах им присъствието, усещах им погледа, усещах им дъха. Побиха ме тръпки. Дойдоха 2 голдън ретрийвъра към мен, да си играят. Естествено, си казах от начало: " най-накрая нещо хубаво. " Момента, в който се приближиха до мен. . . аз изстинах. Играеха си с мен, но им наблюдавах поведението и погледа. Станах и казах. . . "пазете се това са те! . . . кучетата са те! " Взех една тръба и ударих с всичка сила кучетата. Както и предполагах, не бяха реални. Демоните, като че изкрещяха. Кучетата изчезнаха, а ужасните енергии се внедриха в земята. Качих си краката на пейката. Оглеждах се. Знаех, че мен искат да убият. Вниманието ми беше по-високо от всякога. Накрая, пред 3тата отзад напред пейка, виждам сянка и движение. Казах на горката, изплашена, гола жена, точно на това място, да не мърда. . . . всички да запазят тишина и да ми имат доверие. Видях ръката на шибаания клоун с белите му изцапани с кръв ръкавички и лилавите му ръкавчета с къдри как се подава от земята и се опитва да ме хване. В този момент бързината ми беше учудваща.

Впуснах се като лъв. Хванах му ръката, издърпах го отгоре и запчна битка. Повече психически ме изтощи. Умееха да влизат в главите на хората. Забравих да кажа, че единия демон беше унищожен вече. Накрая аз се сещам какво ми трябва. Единствения начин да убиеш тези същества, беше с огън. Взех запалка и започнах да обгарям дрехите му. Кълнеше ме, плюеше ме. . . докато не изгоря. . . Навън небето се изясни, пътя се отвори.

Тръгнахме по пътекача голи, ранени и замислени към домовете си. Държейки в ръката си запалката и големия прът. Знаех. . . не се бяхме отървали. Никой не видя какво стана с режисьора. Другите момичета привидно спокойни, не знаеха, че всищност той е там някъде. Погледнах към слънцето и аромарните цветя около пътеката ни. Щях да бъда готова. И се събудих. . . .

П. п. : НЕ обичам и НЕ ГЛЕДАМ ужаси, за да ме накара някой филм да го сънувам това. Супер позитивен човек съм с прилично спокоен живот. Ако някой може да ми обясни дали има някакво значение този сън или просто имам развинтено въображение и скрит талант за писане на сценарий, за който не знам хахаха , моля кажете ми. Може би скрито послание. . . благодаря за отделеното време

П. П. 2: съжалявам и за допуснати грешки. Туко що се събуждам. .