Нещо с мен не е наред - не се понасям такава...

Здравейте, пише Ви едно 20 годишно момиче. На кратко за себе си бих казала (а и съдейки по мнението на околните), че се смятам за добър човек, привлекателна-в рамките на нормалното. В сериозна 3 годишна връзка, с добро образование.

Напоследък обаче, имам чувството, че съм изпаднала в някаква малка депресия. От Февруари месец тази година не работя, имах и семейни проблеми, които малко или много възпрепятстваха процеса ми на развитие. Тези неща отминаха, но вече толкова месеци аз не мога да намеря своето място. Опитвала съм какво ли не, в сякаш изпадам от крайност в крайност. От трън та на глог.

Не съм капризна, бих работила всичко, което е по силите ми, въпреки, че за 20 годишна нямам кой знае какъв опит. Проблема ми е, че след последната ми работа, където и да отида, каквото и да пробвам-не се чувствам на мястото си. Такъв човек съм, че както във всичко мога да видя хубавото, така мога и да видя нещо, което да не ме удовлетворява. Опитвам се да не мисля за нещата, които не харесвам, но ме гложди от вътре и започвам да ставам неспокойна.

Преди бях наистина много весел човек, справях се с всичко, най-важното вярвах в себе си. . Сега в сякаш съм попаднала в някаква дупка, от която не мога да изляза. Нито напред, нито назад, нито на горе. . На никъде. Не знам на какво се дължи, опитвам да разнообразявам ежедневието си, да правя нещата, които харесвам, но дори това не ми се получава.

Вярвам, че всичко е само в главата ми, този комплекс, който съм развила, несигурността, страхът. Не знам как бих могла да обясня положението си, просто знам, че нещо с мен не е наред. Иска ми се да бъда както преди, но не знам как да повярвам в себе си. Искам да се чувствам полезна, значима за самата себе си. Да повярвам, че мога да постигна всичко, което пожелая. Както го правех преди.

Сега съм раздразнителна, от части нещастна, дори слабохарактерна се чувствам. Опитах се да намеря някаква информация за състоянието, в което се намирам. Някакъв подход, изчетох стотици страници свързани с психологията на човек и начина, по който бих могла да се справя с една такава криза, но до там. Усещам се, че чета, но не възприемам, не ми влияе, не усещам вътрешно желание. А знам, че искам да се променя, искам да съм си аз, да се радвам на живота.

Ще се радвам ако някой е бил в такава ситуация, такова емоционално състояние и ми сподели как се е справил. Знам, че всеки човек е различен и не е сигурно, че и при мен би помогнал някой от съветите Ви, но наистина имам нужда да повярвам в себе си и да се отърва от комплексите, които сама съм си създала.