Момиче на Дявола част 4

Бяха минали два дни от както Анна бе излязла от болницата,когато реши да отиде до гроба на Тахир.
По път към гробището купи цветя,все пак никой не заслужаваше участта на покойният и приятел,колкото и да бе сгрешил спрямо нея паметта на му трябваше да се почете.

Гробищата бяха на открито и духаше силен вятър който едва не счупи цветята който носеше Анна,след известно лутане най накрая откри гробът му,клекна от страни и постави цветята отгоре и въздъхна.

–Никой не заслужава това което ти се е случило-каза Анна и се изправи.

В момента който си вдигна погледа пред нея се появи мъжът който наричаше себе си Рашаверак.

–Ако не ти обръщам внимание,ще изчезнеш ли????-Попита Анна ядосано

–Защо толкова упорито страниш от мен?

–Плашиш ме

Тъкмо завърши изречението си когато Рашаверак с едно движение се озова при нея,толкова близо,че можеше да чуе забързаното биене на сърцето и.


–Не се плаши,няма да те нараня-заяви той и погали лицето и.

Анна приятни тръпки минаха през цялото и тяло.

–Никога не бих те наранил.

Рашаверак се наведе и я целуна,краката на Анна се подкосиха,косъмчетата по тялото и настръхнаха най накрая от вълнение не издържа и го прегърна.

Той се отдръпна леко и я погледна в очите.

"Бъди моето момиче"

Анна чу гласът му но устните не мърдаха.


"Добре"

Тя си го помисли но усмивката на Рашаверак и подсказа,че е чул мислите и.

"Можеш да чуеш мислите ми?"

"Когато станеш момиче на дявола,връзката между вас е толкова силна,че си контактувате по телепатия,както в момента го правим ние с теб"

"Защо точно мен?"

"Когато едно дете се роди,съдбата му отрежда или ангел или демон за негов пазител"

–Какво?-Анна почти изписка като прекъсна телепатията.

–От толкова много години те наблюдавам и въпреки,че е забранено аз се влюбих в теб.

Анна не знаеше какво да каже,гледаше дявола в очите,беше в прегръдките му,дори го целуваше но фактът,че сега е негово момиче я плашеше.



СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...................................