Страдам за класa ми, помогнете ми...
![Страдам за класa ми, помогнете ми...](https://gradcontent.com/lib/600x350/teenagers1.webp)
Здравейте на всички. Надявам се, че ще ми дадете съвет, без да ме упреквате, защото вече не знам какво да правя. Май месец ще направим 4 години от завършването на училище, но от някъде 6 месеца насам, ме е прихванала някаква носталгия по класът ми. Имам сестра, която е 11 клас, и като и гледам снимките колко са щастливи с класа им, и им завиждам, а не трябва. Чувствам се зле, гледам и наши снимки, клипове и плача, страшно много ми липсват, 3 пъти вече направих опит да ги събера, като последния се стигна до някакво споразумение да се видим във Великденската ваканция, но не мисля, че тази болка и липса която изпитвам е нормална, не знам защо чак сега осъзнавам колко ги обичам и как ми липсват онези прекрасни години. Онзи ден сестра ми ме извика в училището си да изкарам последния час с нея и да тръгнем заедно, закото имахме работа после, представа си нямате колко зле ми се отрази, и се разплаках в края на часът им като малко дете, тя и една нейна съученичка едва ме успокойха, естестено не им казах за какво плача, само казах, че ме тормози нещо. Всеки ден се сещам за тях и плача, вчера от мъка изпих 4 чаши вино, за да забравя поне за малко. Онзи ден отидох случайно на едно кафе и там една съученичка работеше като сервитьорка, просто няма да ви опиша каква радост изпитах и как я прегръщах и и се радвах, единствено през този ден се чувствах добре. Според вас да посетя ли психолог, и имам ли психични проблеми заради всичко това. Моля ви за коментари без подигравки, просто ми дайте съвет, защото много ми е тежко. . .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (4)
Изпрати
![Andreia](https://gradcontent.com/lib/../avatars/60x60/avatar.png)
знам какво е чувството. Аз догодина се разделям с класа си и ми е мъчно често се случва да плача. Наистина е гадно спокойно
1
0
![Динко](https://gradcontent.com/lib/../avatars/60x60/avatar.png)
Защо всички толкова ,, отчаяно,, се опитват да бъдат болни и прочие .Нормално е да чувстваш носталгия,всички я чувстваме в края на дълъг период от живота ни .Но ще се съгласим ,че е малко притеснително да се опитваш да повториш нещо отминало или в твоя случай искаш да го пресъздадеш по твои спомени .Първо се замисли колко е извратено това само по себе си и колко е егоцентрично насочено.Само защото се страхуваш от бъдещето не означава непременно ,че няма да бъдеш изненадана.Избягваш важно решение ,това как искаш да продължиш напред и с какво ще се занимаваш..това е много по срещано ,отколкото си мислиш.Човек ,който има проблем /или решение/ което осмисляне и осъществяване касае само него и никой друг ..го ,,избягва,, като съзнателно/ако е отговорен/ или несъзнателно / ако е нерешителен/ замества със стар такъв ,който видите ли се нуждае от ,,цялото,, ми внимание точно сега и е неотложен .Това вече е една доста сериозна заявка за появата на вътрешен дисбаланс,защото времето тече само напред и никога назад /така е в тази вселена,за да се развиваме а не да деградираме/ затова дори и да постигнеш най добрият резултат,който е възможен въобще,всички ,,членове,, на твоето същество ще ти кажат,че си си загубила времето напразно и безвъзвратно .Моят съвет е да запълниш тази ,,празнота,, с нещо полезно ,приеми че всичко станало там и тогава е част от теб и не е нищо друго освен едно условие за твоето развитие само тогава и не е необходимо такова за твоето бъдеще.Успех
0
17
![miglena](https://gradcontent.com/lib/../avatars/60x60/p_20160309_104807_31868.webp)
Няма нищо лошо да ти липсват, поне ти имала як клас. Мо виж, всеки изпитва това в началото, но после живота го завихря. Повечето хора влизат в университет, а повярвай ми там купоните и приятелствата са много по-истински. Други започват работа, в нов колектив, пак нови запознанства. Виж, че всички от класа ти са поели по пътя си. Не си ли се замислила, че си зациклила на едно място и не можеш да продължиш напред. Замисли се какво искаш да правиш с живота си оттук нататък, очертаѝ си план и започни да го следваш. Повярвай ми, ще се почувстваш много по-добре, когато го направиш.
3
16
![анонимен](https://sanovnik.bg/files/avatars/60x60/p_20160310_052040_83060.webp)
Напълно подкрепям мнението ти, бих я посъветвал същото.
0
15
![Марина](https://gradcontent.com/lib/../avatars/60x60/p_20160312_050509_22797.webp)
Милата...много мъчно ми стана, като четох. Дори и ме накара да се замисля за моя клас.
Да тъжиш за тях е нзпълно нормално. Особенно ако много си ги обичала. Няма нищо лошо или ненормално в действията ти. Пожелавам ви да се съберете възможно най-скоро. Късмет!(съжалявам за правописните грешки)
Да тъжиш за тях е нзпълно нормално. Особенно ако много си ги обичала. Няма нищо лошо или ненормално в действията ти. Пожелавам ви да се съберете възможно най-скоро. Късмет!(съжалявам за правописните грешки)
0
16