Страдам за класa ми, помогнете ми...
редакция:
Здравейте на всички. Надявам се, че ще ми дадете съвет, без да ме упреквате, защото вече не знам какво да правя. Май месец ще направим 4 години от завършването на училище, но от някъде 6 месеца насам, ме е прихванала някаква носталгия по класът ми. Имам сестра, която е 11 клас, и като и гледам снимките колко са щастливи с класа им, и им завиждам, а не трябва. Чувствам се зле, гледам и наши снимки, клипове и плача, страшно много ми липсват, 3 пъти вече направих опит да ги събера, като последния се стигна до някакво споразумение да се видим във Великденската ваканция, но не мисля, че тази болка и липса която изпитвам е нормална, не знам защо чак сега осъзнавам колко ги обичам и как ми липсват онези прекрасни години. Онзи ден сестра ми ме извика в училището си да изкарам последния час с нея и да тръгнем заедно, закото имахме работа после, представа си нямате колко зле ми се отрази, и се разплаках в края на часът им като малко дете, тя и една нейна съученичка едва ме успокойха, естестено не им казах за какво плача, само казах, че ме тормози нещо. Всеки ден се сещам за тях и плача, вчера от мъка изпих 4 чаши вино, за да забравя поне за малко. Онзи ден отидох случайно на едно кафе и там една съученичка работеше като сервитьорка, просто няма да ви опиша каква радост изпитах и как я прегръщах и и се радвах, единствено през този ден се чувствах добре. Според вас да посетя ли психолог, и имам ли психични проблеми заради всичко това. Моля ви за коментари без подигравки, просто ми дайте съвет, защото много ми е тежко. . .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Да тъжиш за тях е нзпълно нормално. Особенно ако много си ги обичала. Няма нищо лошо или ненормално в действията ти. Пожелавам ви да се съберете възможно най-скоро. Късмет!(съжалявам за правописните грешки)