Всичко ме дразни

Колко типично за българиина.....
Всеки само мрънка и се оплаква, а не предприема нищо. Всеки вижда грешките на другите, но се оправдава "сам не мога да променя нищо". Ето, тук се намират съмишленици. Съберете се и направете НЕЩО. Или не Ви стиска...или само се правите на много умни.....
Така е по лесно - да мрънкаш без да си мръднеш пръста...

Най-после, здравомислищ човек... като мен. Мислех, че съм единствен екземпляр. Освен това, че масово хората не си използват мозъка за да мислят, се нервирам и на това, че нямат грам съобразителност към обществото с което живеят. И никакви маниери.
Нямат грам достойнство, особено българите. Не осъзнават, колко велик народ сме и колко велика история и земя имаме. И си мълчат и рушат. Толкова е объркано и жалко всичко, което се случва. Боли ме да гледам, как рушат историята ни, което сякаш е и нормално, защото явно не я познават. Боли ме да гледам, как в собствената ни държава сме нежелани и обиждани.
Но такова е. Хората са отказали да използват мозъка си по предназначение, отказали са да се борят за каквото и да е. Мишки! А герба ни е лъв... не го заслужаваме.

Защо ли? Защото сме хора. Безчувствени и зли същества. Такова ни е днешното поколение. Някой ден, когато разрушим напълно планетата ще се питаме къде сме сгрешили, но ще бъде прекалено късно. Винаги съм се дразнела на същите неща като теб, но в един момент просто спираш да мислиш и да се чудиш, започваш да игнорираш всичко и да се надяваш хората да осъзнаят какво правят.

Може би имам същия проблем :d Но все пак наистина я давай по-спокойно не обръщай внимание. Аз мисля наум когато се дразня на някой или нещо

Мислиш интересно! Долавя се омразата ти към нещата случващи се в света като цяло! Нормално е да се дразниш, предвид нещата които се случват и най-вече хората които не израстват по отношение на знания..................Не се ядосвай на масата те са такива-просто объркани от живота!

Много мислиш.Давай го по спокойно

имаш буден ум.
Малко хора са така това е един и от проблемите както и материализма.
Това ни кара или да се преструваме или променяме.
Съвета ми може да е странен,но това чувство ми е до болка познато и искам да ти помогна
Та продължавай да казваш истината тя никога не е излишна!!! :)

Нормално е... За времето в което живеем е нормално...Хората наистина са на работа,а децата им гледат полуголи,пушещи,пиещи мадами в интернет и по тв-то...Няма как децата да не станат това което са...Дори родителите да са си вкъщи,пак възпитанието на децата е главно в ръцете на медиите...И това не е непременно фатално,ако човек говори с детето си още от много малко по темите за морала и го научи кое е ценно и кое не,то такова дете може да устои на негативните изкушения,а дори детето да няма подготовка и да тръгне по лош път,обикновено това е само период който му носи разочарования и съответно мъдрост след като вече се е опарило.Познавам такива хора съзрели от рано и си извадиха поука и станаха хора(имат си кариера,деца,семейство и сега не правят нещата които са правили на 12).Така че по-спокойно ако детето си е свястно то дори след такива опити в пубертета добрата му същност пак ще се покаже,стига да не прави непоправими грешки,родителите могат да го пазят от тях.Не може човек да предпази детето си от живота в 21 век,но може да го научи как да се пази от тежките му последствия като нежелана бременност,наркотици,цироза,болести... Това са нещата които са непоправими.Другото е поправимо и дори да много лошо е част от живота в днешно време за съжаление.Но мога да ти кажа,че ако детето има истински радости то няма да прибягва до фалшивите.Децата които имат много хобита и любим спорт по-рядко се подлъгват,но пак не е гаранция де.Абе с времето и ти като посъзрееш още ще гледаш по-мъдро на нещата и те вече няма да те дразнят,защото няма да са проблем на който не можеш да решиш...За твоите 20 години твоето поведение е нормално още повече ако имаш и деца на тази ранна възраст...Ако този проблем толкова те притеснява чети в интернет има много информация как да подходим за да предпазим децата си... Ако пък някое чуждо дете те притеснява с поведението можеш да поговориш с него(със отсъствието или съгласието на родителите му) и да му обясниш за лошите последици,може и да се вслуша в твоите думи,може и да не се вслуша,но поне ще знаеш,че си се опитала да помогнеш,а не да се дразниш.От дразнене полза няма.