Sanovnik.bg»Споделени Истории»Сънища»Кога да кажа истината на сина ми?

Кога да кажа истината на сина ми?

редакция:
Кога да кажа истината на сина ми?
Здравейте имам един въпрос, който ме тормози всеки изминал ден. . . Става въпрос за това, че аз имам син на почти 6 годинки с неговия биологичен баща сме разделени. Биологичният му баща не полага абсолютно никакви грижи за момчето, даже никога не го е виждал. Още преди раждането се разделихме и с течение на обстоятелствата, отказва да поеме всякакви грижи за детето под обяснението, че това дете не било негово, а когато съм искала от него да направим днк тест той е отказвал под различни причини. Aбе с две думи бяга си от отговорност, но това е негов избор.

Та значи с този човек не поддържаме никаква връзка и мина време и естествено започнах нова връзка със сегашния ми партньор с него вече от две години сме женени и имаме дете и щастлив брак. Големия си казва тате на сегашния ми мъж и мъжа ми си го възприема като свое дете. Нямам проблем със семейството на мъжа ми всички много добре възприемат детето ми. НО знам, че един ден аз трябва да му кажа истината колкото и грозна да е тя.

Искам аз да му кажа истината и да не научи от някъде примерно от хората както в повечето случаи. Замислям се даже и за психолог, но съм леко резервирана все още. За това моля ви, помогнете и ми кажете кога и как да му кажа информацията и по какъв начин да го направя за да може детето да възприеме най малко травмиращо истината за неговия произход!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Анонимни
Справедливост
Справедливост
Защо не обсъдиите този въпрос с сегашния Ви партньор, а търсите отговори при непознати хора?
12.07.2015 12:13
2
Мими
Мими
Защо трябва да му казвате сега какво значение има биологичният му баща който не полага грижи родител не е този който те е създал а който те е отгледал. Не разбивайте детските мечти на сина си успокойте се вие защо ви гризе съвестта!
12.07.2015 11:39
2
1
мерси
мерси
Не знам, живеем в твърде модерни времена. Мисля, че всяка майка иска най-доброто за детето си. В същото време се стига до подобни размисли. Какво ще дадете на детето си в този живот след като не може да му дадете презиме.
27.06.2015 19:23
1
3
Istinata
Istinata
Otidi pri psiholog,no gledai da si razbira naistina ot rabotata.Kolkoto po rano kajete na deteto tolkova po dobre. Zashto ako chakate prekaleno dulgo shte se ozlobi i moje da vi namrazi che ste krili istinata ot nego.
27.06.2015 15:39
ваня
ваня
Да психолога е най доброто решение НО от опит знам няколко неща.Казваш че по късно си намерила приятел.Ако детето е било на 3 и нагоре години ТО знае дори и да не ви е казало.Второ е че ТИ си с детето цял живот и много по добре можеш да решиш докато психолога ще прецини чисто професионално.В края на всичко каквото и да кажеш днес то няма да му се забие в главата и може дори да го забрави.Аз започнах още от раждането с това че Ичко е момчето само на мама,продължих с текстовете за мама и тате и на мама момчето,за краи му го доказах тъй като е на мое презиме и фамилия.Относно Кой е съм решила ако попита някога...
Дано да съм била полезна...и да не забравя Ичко има вече четвьрти татко нарича го чичо но си е НА мама момчето на9годинки.
20.06.2015 20:34
1
2
2
Покажи всички подкоментари
Ем
Ем
мислиш ли че тук ще получиш по-добър съвет от колкото при психолога??? не разбирам защо да си резервирана??? по-добре е съседката да ти каже: ето аз така казах на моето дете и ти да направищ същото???Всеки човек е индивидуален и мисля че психологът ще прецени правилно начина по който да се обясни това!
28.05.2015 19:49
1
rali
rali
Zdravei, imam sashtata istoriq kato tvoita Az mu kazah istinata kogato beshe na 6 godinki I toi mn dobre me razbra
20.05.2015 20:29
1
1
азити
азити
Учила съм психология и съм разбрала нещо важно - трябва да се каже на детето в съвсем ранна възраст, когато почти не разбират и приемат всичко като нещо нормално и свикват с тази мисъл. Така съветват психолозите тези, които осиновяват деца, защото като влязат в пубертета, започват да преживяват всичко много драматично. А още като е малко детето, свиква с мисълта, че го отглеждат хора, които са го приели с обич и така се изгражда дори чувство за благодарност и уважение към родителя.
18.05.2015 15:57
5