Всеки ден се карам с родителите ми заради нея
редакция:
Здравейте, напоследък пиша много истории, но имам проблеми и искам да ги споделя с някого, а не мога да споделям с някой от семейството, ако проблема е за тях.
Става дума за по-малката ми сестра. Мама и тате обръщат внимание само на нея, което от една страна не ми пречи, но от друга много. Хубавото е, че докато те се занимават с нея, аз мога да правя всякакви глупости, водя хора вкъщи. Лошото е че когато тя ми направи нещо гадно мама и тате не й се карат дори. Много е зле в училище. Само гаджетата са й в главата.
Да започна с проблемите, които ми създава. Всяка сутрин в 7:30 ме буди "случайно"- усилва телевизорът, вика, тропа. Имам лаптоп. Тя го взима и не ми го връща. По цял ден стои на него. Имаме и компютър, но тя разбра че всичко по което работя е на лаптопа и сега не ми го връща. Не точно това ме тормози. Дразня се че не го пази. Мята го навсякъде. Яде върху него, той загрява и му трябва почивка.
Не ме оставя да гледам телевизия. Ако почна да чета тя почва да вика и не мога да се съсредоточа. Иска да знае къде излизам, какво правя, кога. . . . . Аз не мога дори да я ударя. Хем ми е жал, хем ако мама и тате разберат, ще си имам доста проблеми. Обичам я, но тя е извън всякакъв контрол.
Всеки ден се карам с родителите ми заради нея. Попринцип не съм такава, обикновено съм свикнала да не ми пука, но сега не мога. Какво да правя? Приемам всякакви съвети.
Става дума за по-малката ми сестра. Мама и тате обръщат внимание само на нея, което от една страна не ми пречи, но от друга много. Хубавото е, че докато те се занимават с нея, аз мога да правя всякакви глупости, водя хора вкъщи. Лошото е че когато тя ми направи нещо гадно мама и тате не й се карат дори. Много е зле в училище. Само гаджетата са й в главата.
Да започна с проблемите, които ми създава. Всяка сутрин в 7:30 ме буди "случайно"- усилва телевизорът, вика, тропа. Имам лаптоп. Тя го взима и не ми го връща. По цял ден стои на него. Имаме и компютър, но тя разбра че всичко по което работя е на лаптопа и сега не ми го връща. Не точно това ме тормози. Дразня се че не го пази. Мята го навсякъде. Яде върху него, той загрява и му трябва почивка.
Не ме оставя да гледам телевизия. Ако почна да чета тя почва да вика и не мога да се съсредоточа. Иска да знае къде излизам, какво правя, кога. . . . . Аз не мога дори да я ударя. Хем ми е жал, хем ако мама и тате разберат, ще си имам доста проблеми. Обичам я, но тя е извън всякакъв контрол.
Всеки ден се карам с родителите ми заради нея. Попринцип не съм такава, обикновено съм свикнала да не ми пука, но сега не мога. Какво да правя? Приемам всякакви съвети.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3
Общо гласували: 4
50
42
30
22
10
Дай твоята оценка:
Коментари