Моите форумни постове

Здравей приятел,не съм специялист по извън земни,но и те не биха ти дали задоволителен отговор.Ще ти кажа само,че е много самонадеяно да си мислим,че сме единственната цивилизация в пространството.Убедена съм,че има извън семна цивилизация.Лично нямам наблюдения, но вярвам. Поздрави и надявам се да търсиш информации по тази тема,която започва от милиони години назад,от архиологическите находки.Има невероятно интересни книги по темата. За сега спирам до тук,но това е една моя любима тема и би могло да се говори много.Поздрави!

Не,съгласна съм,няма съвършенни хора.И най-умният си е малко прост!

Здравей,според моите скромни познания в психологията,бих те посъветвала да се поразровиш в твоята памет и да потърсиш дълбоко в твоите спомени нещо, което си загърбила отдавна.Може би някакъв съвет,някакъв билет от латарията или от тотото,който си загубила или не помниш къде е.Това съкровище е вътре в теб.Но не търси материално съкровище,допускам,че е твоята съвест и душевно богатство.Даже ако не си в цъвтящо финансово състояние,отдели нещо твое лично което ти е харесвало много и с чиста съвест и добро желание иди и го подари лично на някой крайно нуждаещ се,на някой на който ще бъде от полза.Това е съкровище което не е "твое"защото си го забравила вече,но за някой друг ще има стойноста на истинско СЪКРОВИЩЕ!Поздрав!

Небива да се плашите,не е вярно,че духовете могат да ви напавят нещо лошо.Те си играят.Вашият стах ви кара да се чувствате задушени.Пробвайте да се успокоите преди да си легнете,може да почетете нещо.А не е лощо и да оставите за през ноща една запалена свещ и да запалите свещичка в църквата,та дори и да не сте религиозни.Това оспокоява и вашия и другия дух.Сърдечни поздрави!

Вие май предпочитате да се забавлявате по този начин и не разбирате,че тая тежест е от психичното ви състояние.Т.е.трябва да се търси разрешение по психологичен път.Ако отидете да се изповядате на свещенник,за всичко което сте направили погрешно,или помислили с опрощението идва и спокойствието.Това Ви липсва и не си мислете,че съм религиозна,не не съм,но е същото,като да отидеш на психолог,където те карат да се излегнеш на едно диванче и да им разказваш за всичко което те вълнува и притеснява.Разликата е в цената!А,има и друго,вие самите трябва да сте уверени в това което правите,инъче никой не може да ви помогне.

Това си е психологичен проблем,разбирате ли?Всичко това е на база на личен опит,преживяване.Солата на човешкия мозък все още не е точно определена,но е много голяма.Ние обикновенните хора използваме минимална част от машият мозък,а учени от световен ранг използват малко повече.Църквата използва психология за да упрости или накаже.А психолозите пренасочват вниманието към същноста на проблема,който е дълбоко в съзнанието,а не на някакви "сили".

Аз съм прагматична жена и преди да говоря за каквото и да било обмислям всички вариянти, но в случая имам и свидетел, синът ми. А и за другите случаи пак съм имала свидетели. Но не ме е плашил духът или каквото е там, даже ме вдъхновявяше и водеше ръката ми да рисувам до изнемогване. По 8/12 часа. И фактически през този период когато бях под наем в този апартамент рисувах като луда. А това присъствие имаше и предпочитания към една картина, която бях сложила в коридора. Буташе я на земята. Първия път си помислих, че не съм я закачила добре, макар, че пиронът си седеше на стената и закачалката на картината си беше на място. Да, ама не! На другия ден картината пак падна и пак се счупи стъклото, пак проверих, пирона на място и закачалката също. Е, тогава се предадох и смених мястото на картината като я замених с друга и така си останаха.

Здравей, и аз имам същите проблеми. И аз не знам как да приема тези предчувствия дали са дар или наказание. Преди много години, като всички нормални хора когато се разделят, казват и да внимаваш. Обаче ведна след това им се случва нещо неприятно. Например, пътувам за някъде и кажа ей, какво хубаво пътуване, няма и няколко минути ще възникне някакъв проблем, който независи от мен. Сама си казвам, че имам лоша уста. Трябваше да мине доста време докато се усетя, че трябва да си държа устата затворена и да внимавам какво пожелавам. Когато ме питат, кога ще пристигна, отговарям:по-важно е да пристига. Никога не определям време, защото задължително ще се случи нещо да ме възпрепятства. Или пък гледам някой който кара колело и си помисля: дано не падне и хоп, ето го на земята. Просто свикнах да се контролирам. Не се притеснявай, според мен би трябвало да се примириш и да приемеш, че може би е дар, който ние не умеем да контролираме. Горе главата, ние сме различни и за това оргинални.