Моите форумни теми

Беше 1978 година, имах приятел музикант, който замина на работа с оркестъра за Германия,а з му обещах, че ще му пиша писма всеки ден. Речено-сторено. Сънувах сън и му го описах с наи-големи подробности: сънувам, че тръгвам за Германия със самолет, но не съм му се обадила кога ще пристигна. Пристигам на летището и никой не ме чака, а аз не говоря немски език, какво да правя? В съня си отивам да търся български представител на летището и той търси къде са този оркестър, намира ги и му съобщава, че съм на летището, да дойде да ме вземе. След дълго чакане, най-после идва но почва да ми се кара защо не съм го уведомила кога ще пристига. А след няколко дена научавам, че си има приятелка в Германия, настана лют скандал аз се разсърдих и с първия самолет се върнах в България. А какво стана в действителност? Почти без разлика, само, че тъй като помнех много добре съня си помолих, настоявах майка ми да се обадя по телефона, но тя ме увери, че му е изпратила писмо и, че се е обадила тя по телефона, така, че заминах. Ами както го сънувах така и стана.

Ще ви разкажа какво ми се случи на няколко пъти у нас. Живея в Италия от много години и ми се наложи няколко пъти да сменям жилището си, в поредният апартамент живеехме заедно със синът ми, който в този ден както и всеки ден беше на работа. Седя си аз самичка в апартамента на втория етаж на малка кооперация излегната на спалнята, гледайки телевизия в очакване на завръшането на синът ми. По едно време чувам как се пъха ключ в бравата, завърта се, вади се следва втория ключ, вмъква се завърта се, натиска се бравата, отваря се вратата, чувам стъпки, затваря се вратата и се светват лампите в коридора. Мислейки че е синът ми го повиках, но не ми се обади, повиках повторно... пак без отговор, станах да видя, но...вратата беше заключена и нямаше никой. Помислих, че е влязъл, сетил се е че е забравил нещо и е излязъл веднага, за по-сигурно му се обадих по телефона, каза, че е по път за в къщи и след петнадесет минути ще си е в къщи, попитах го дали си е идвал и е излязъл, но отговора беше - НЕ. Когато се прибра му разказах какво се е случило, но не ми повярва. Не мина много време когато той се беше върнал от работа стояхме заедно и си приказвахме когато...Цялата история се повтори, но този път не бях сама, имах си свидетел. Той не вярваше на ушите си, скочи отиде да види кой влиза в къщи, но вратата си беше заключена а по коридора нямаше никой, нито по стълбите. Доста често се случваха странни неща в този апартамент, но за тях ще пиша друг път. Искам само да добавя, че аз съм художничка, но не е професионе, а хоби и в този апартамент ми се случваше много често някой да ме събужда и да ми дава чувството, че трябва да рисувам. И аз рисувах да изнемога от осем до дванадесет, тринадесет часа, уморена до смърт, но духа ме подтикваше да продължавам докато не свършвах картината.