Повече от двадесет години усърден труд и множество изследвания са били нужни на изследователя от Института по ориенталистика към Оксфордския университет Стефани Дали, за да успее да събере достатъчно доказателства за теорията си, че висящите градини на Семирамида всъщност не са на Семирамида.
Според д-р Дали висящите градини, едно от Седемте чудеса на света, не са построени от Навуходоносор II във Вавилон, каквото е широко разпространеното схващане в научните среди.
Изумителните градини са дело на асирийския владетел Сенахериб, който мнозина бъркат с Навуходоносор. И не само това, градините са построени не във Вавилон, както доскоро се смяташе, а на цели 550 км от него – в Ниневия.
В подкрепа на тезата си Стефани Дали привежда четири убедителни доказателства. Според първото, открит барелеф от двореца на Сенахериб в Ниневия представлява детайлно графично изображение на въпросните висящи градини. На него са изобразени дървета, растящи по покрити колонади.
Въпросният артефакт е открит от сър Хенри Остин Лейърд, британски археолог през 1840 г. Въпреки, че оригиналния барелеф е изгубен безвъзвратно в средата на XIX век, а дори и тогава той се е намирал в плачевно лошо състояние, в следствие на ерозивни процеси, художникът на експедицията на сър Лейърд е успял да нарисува картина на този барелеф, която по-късно е била включена в книгата му за Ниневия.
Второто доказателство според д-р Дали е споменаването на Ниневия, в описанията на редица древни историци като „новия Вавилон“. Според археолога, след завземането и разрушаването на Вавилон от Сенахериб през 698 г пр.н.е., асирийския владетел е дал на всички градски врати на Ниневия наименованията „врати на Вавилон“.
Третото неоспоримо доказателство според британския историк и археолог е географския релеф на двата града. Дори и преди две хилядолетия Вавилон се е намирал в една изключително равнинна местност.
Доставянето на критична за съществуването вода до града, в количества достатъчни за поддържането на легендарните градини, на практика би било невъзможно. От друга страна релефа и топографията на Ниневия са били изключително подходящи за тази цел.
На последно място в защитната си теза, д-р Дали обръща внимание на самите сведения за тайнствените градини. Повечето от описанията на това чудо са съставени именно от историци, които са посетили Ниневия. Описанията на различни историци от свитата на Александър Македонски като Клитарх, Онесикрит и Калистен са послужили като източник за споменаването на тези прочути градини.
Останките на територията на древния град също говорят в подкрепа на теорията на Стефани Дали. Интересен е и първият в света опит на практика да се направи възстановка на конструкцията на това световно чудо. Според учения градините са били построени върху неголям изкуствен хълм, който е имал полукръгла форма и изкуствено езеро в подножието си.
Водния басейн е бил захранван от потоци, които са се стичали по склоновете на хълма. Водата за тези потоци и за цялата градина се е доставяла от сложна километрична система от акведукти и канали.
Изчисленията на експерта показват, че приблизителния диаметър на градината е бил поне 120 метра, а за напояването й са били повече от 35 000 литра вода. Самите дървета и цветя са растели върху неголеми изкуствено създадени поляни на върховете на покрити колонади.
