Висящите градини на Семирамида са второто чудо на света. Творбата била „прелест и радост за очите“.
До началото на миналия век обаче тези градини били считани за чиста измислица, а техните описания – за стилистични упражнения на буйно поетично въображение.
Ето какво разказват легендите: “Някога много отдавна в Сирия гълъби спасили малко момиченце, изоставено от богинята на любовта Афродита. Птиците топлели с крила детенцето, а в човките си му носели мляко. Един ден момичето било открито от добър човек, който я нарекъл Семирамида, което на сирийски означава гълъбица. Тя станала най-личната девойка сред момите. Семерамида се омъжила за Онес, който я отвел в древния град Ниневия, където след време му родила двама сина."
Пътят и обаче не свършвал до тук. Цярят забелязал нейната невероятна красота и находчивост и поискал ръката й. Така тя се омъжила повторно, а след смъртта на царя взела властта в свои ръце. Бидейки много предприемчива, решила да надмине своя съпруг. На Ефрат красавицата осовала нов град, наречен Вавилон.
Все пак специалистите твърдят, че Семирамида е историческо лице, въпреки, че се знае твърде малко за нея. Според тях тя е живяла около 7 – 8 век пр.н.е. предполага се още, че Семерамида е второто им е на Нитроида, съпругата на цар Навуходоносор.
Няма обаче никакво съмнение, че висящите градини някога са съществували. В края на XX век приказните останки били открити от немския археолог Колдуей. Те се намирали под близо пет метров нанос от глина и камъни.
Градината била във вид на квадрат, а всяка нейна страна била приблизително 120 метра. Държала се на сводове, които се опират в подставки от каменни блокове, наредени един върху друг като кубове. Каменните подставки били напълнени с пръст, така че в тях могат да растат дори най-високите дървета. Най-отгоре имало стъпаловидни тераси, където се намирали специални помпи, с които се докарвала вода от Ефрат. А защо градините са наричани висящи? Според древните писания висяща се нарича градината, в която растенията са високо над земята и която сякаш виси във въздуха.
Каменните стълбове са носели тежестта на цялата постройка, техните украсени долни части образували под градината зала или колонада. Върху тях са били наредени палмови греди, а върху тях бил насипан голям, дебел пласт земя, а в пръстта били посадени широколистни и други дървета, както и най-различни видове цветя.
Защо все пак градините са считани за чудо на света? Въпреки, че други древни постройки са ги надминавали по големина и вложени средства, те се отличават от тях и ги превъзхождат, първо със своята оригиналност, с изключителната идея, която ги е породила, второ – със смелото техническо решение на постройката и остроумното водно помпено съоръжение и трето – с красотата си.
Коментари