Ниневия е бил един от най-старите и велики градове на Античността. Днес руините на върха в изкуството на древна Месопотамия лежат в близост до крепостта на Ислямска държава Мосул и са заплашени за пореден път от варварско унищожение.
Първите хора в Ниневия се заселват преди повече от 7 хиляди години, а към днешна дата останките от него попада на територията на Ирак.
Градът се разраства, когато попада под властта на царство Митани, което владее голяма част от Близкия изток в първата половина на второто хилядолетие преди новата ера. Възходът на града настъпва през VIII-VII век пр.н.е., когато е обявен за столица на най-голямата империя за времето си Асирия.
При царуването на асирийските царе Сенахериб и Ашурбанипал градът се разпростира 4 мили по протежение на река Тигър. През цялото това разстояние се простира прочутият централен булевард на Ниневия, чиято ширина е 26 метра.
Населението на метрополиса при Сенахериб достига повече от един милион жители, нещо невиждано до тогава и постижение, което не бива достигнато още векове след това.
Градът се отличава със строго архитектурно и градоустройствено оформление с изисквания за това, чието нарушаване е скрепено с възможността от налагане на строги санкции.
По време на царуването на Ашурбанипал в Ниневия е създадена знаменитата царска Куюнджикска библиотека, в която се съхраняват повече от 30 хиляди клиновидни таблични плочки с древни текстове.
Краят на Ниневия идва внезапно. В огромната Асирийска империя в годините след смъртта на Ашурбанипал започват серия от бунтове и граждански войни. Възползвайки се от слабостта й, обединените сили на Вавилон и Мидия навлизат в територията и я унищожават.
Най-големият разгром на непобедимата в миналото асирийска армия се разиграва пред стените на Ниневия. През 612 година пр.н.е вавилонците превземат града и го сравняват със земята. Населението е избито и поробено.
Дълго време руините на великия някога град остават под земята. Той става отново известен на света при археологически разкопки в района на Мосул през 1840 година. В следващите 70 години много археолози посещават мястото и са разкрити културни пластове, като най-древните започват от 5-то хилядолетие пр.н.е.
По време на разкопките на царските дворци на асирийските владетели Синехариб и Ашурбанипал са открити множество релефни изображения, свидетелстващи за изгубения блясък на великия град.
Проучвания на някои историци дори твърдят, че Висящите градини на Семирамида не са били във Вавилон, а в Ниневия. Смята се, че градините са били построени върху изкуствен хълм полукръгла форма на 25 м височина с многобройни тераси.
В подножието му имало голям басейн, захранван от потоци, стичащи се от склоновете. Дърветата и цветята растели върху неголеми изкуствени поляни на върха на покрити колонади. Цялата градина била с диаметър около 120 метра.
Коментари