Какво се случва за малкото минути, докато екипът в реанимацията връща умиращия от небитието? Съществува ли зад тънката граница на живота задгробен свят или просто това са трикове на мозъка, който ни дарява с радост в последните мигове?
Смята се, че за процеса на усещане на извънтелесно съществуване са характерни следните признаци: спиране на всички физиологични функции на организма, нарастващ неприятен шум, излизане от тялото и бързо политане по тъмен тунел, в края на който има светлина, животът минава като на кинолента, близки и роднини, които са отдавна мъртви, посрещат умиращия.
Всички, които се връщат от онзи свят, са с раздвоено съзнание, защото знаят всичко, което е ставало около телата им, докато те са били мъртви за останалите. В същото време те са се опитвали отчаяно да покажат на близките си, че са добре.
Най-странното е, че дори слепи по рождение хора виждат ярка светлина в момент на клинична смърт. Има хипотеза, че по време на смъртта, без да разбираме как, си спомняме момента на нашето раждане.
Широко е разпространено мнението, че в момента на умирането част от зрителната област на кората на мозъчните полукълба страда от кислороден глад, а областите на тилните части, които имат двойно кръвоснабдяване, продължават да функционират.
В резултат на това полезрението се стеснява и се получава ефект на тунелно зрение. Пред очите на хората преминава целият им живот, защото процесът на умиране стартира със смъртта на новите структури на мозъка и приключва с най-старите.
Възстановяването на функциите им е в обратен ред – първо се събуждат за живот древните участъци от кората на главния мозък, а след тях – новите части.
Често се случва хората, които се връщат от клинична смърт, да променят радикално живота си, защото там са срещнали светещо същество, което им е казало да станат по-добри.
