Sanovnik.bg»Статии»Мистерии»Хората виждат... с мозъка си

Хората виждат... с мозъка си

Нина НордНина Норд
Джедай
760495
Хората виждат... с мозъка си

Всяка секунда съзнанието на човек се оказва под натиск от истинска лавина от сензорна инфомация. Това може да е тракането на компютъра на колега от офиса, гласове на минувачи от улицата, аромат на кафе...

Външният свят ни държи в плътен сензорен обръч. И за да се ориентираме в този водовъртеж от звуци, миризми, образи, вкусове, мозъкът ние, като постоянно филтрира информацията, създава потоци от нея.

На това дължим, че заобикалящият ни свят не ни ужасява с хаотичност и безконтролност, а го виждаме като стройна организирана система. Това се обяснява с перцептивни стратегии, с които се разпорежда мозъкът ни.

Ако ни попитат с кой орган виждаме, всеки от нас ще отговори едно и също – с очите. Но очите са само оптичният инструмент на мозъка.

За най-интересното отговаря той. Неговата задача е да подбере от сензорния поток усещанията, на които трябва ад обърнем най-много внимание.

След това ги организира в разпознаваеми форми и ги интепретира. Това отнема понякога части от секундата. Всичко минава толкова бързо и гладко, че изобщо не разбираме колко е сложна всъщност тази задача.

Когато наблюдава нещо, човек се затруднява понякога да разбере какво точно вижда с очите си и какво възприема благодарение на другите си сензорни органи. Според Аристотел">Аристотел освен конкретните усещания, получавани от петте органи на чувствата, човекът има способността да възприема света по принцип.

Това е известно като sensus communis, което може да бъде преведено като общо възприятие. Тази способност дава възможност за формиране на зрителен образ дори в мозъка на сляп по рождение.

Хората виждат... с мозъка си

Една от най-важните перцептивни стратегии на мозъка е фигура-фон, т.е. фокусирането на изображението на определен предмет. Тя ни помага да отделим от околния свят предметите, които са ни най-интересни.

Така се разпознава познатият човек в тълпата. Константността на възприемане се основава на знанието ни за това, че характеристиките на предмета не се променят, дори да се променят нашите усещания за тях.

Все още не е ясно обаче дали перцептивните ни способности са вродени или всъщност са придобити в резултат на собствения ни жизнен опит.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest