Преди няколко дни интернет пространството пощуря в опитите си да определи цвета на дизайнерска рокля, пусната в социалните мрежи. Някои хора я възприемаха като синьо-черна, други златисто-черна и т.н. Това породи разгоряването на темата какво влияние оказват цветовете върху колективното ни съзнание.
С разследване, породено от поредната интернет мания, се е захванал и Кевин Лориа от списание Бизнес Инсайдър Австралия. Той защитава теорията, че синият цвят не бил възприеман от хората, преди те да дадат дума определение за него. За да види кога точно е станало това, той и екипът му са започнали да търсят първите писмени свидетелства за думата.
Преди около 150 години британският учен Уилям Гладстон, докато изучавал Омировата Одисея, е забелязал, че античният поет е имал някои неконвенционални описания на цветовете. Така например медът е описан като зелен, докато желязото е наречено виолетово. Никъде в текста не е назован синият цвят. При подобни изследвания на древни текстове на редица други езици също липсва каквото и да е споменаване на небесния цвят.
Всъщност, първото споменаване на синьото е отпреди около 4500 години. Психологът Джулс Давидов отишъл в Намибия, за да проведе експеримент с племето Химба. В езика на туземците няма отделни дума за синьо и когато се искало от тях да изберат син квадрат сред група от зелени, те срещали изключителни трудности.
За да опишат зеления цвят, на хората от племето им били необходими много повече думи. В крайна сметка заключението на повечето захванали се с темата е, че не може точно да се определи кога хората са започнали да виждат в синьо.
Това е така, защото цветовете съществуват само като възприятие. Точно и затова е трудно да се определи дали те наистина са били далтонисти или просто думата, определяща синия цвят, е липсвала в речника им, за да изразят това, което виждат.
Коментари
само на прима виста се сещам моментално за: Лазуритът е популярен скъпоценен камък. Цветът му е син и се среща в различни нюанси. Името му произлиза от персийски lazhward, което означава син. Тъмносиният му вариант е известен под името азурит.[1] Известен с наситеният си цвят, камъкът е бил ценен още в древния свят. В древен Вавилон и Египет са го приемали за божествен атрибут. Лазуритът е една от градивните частици, от които се изработва флорентинската мозайка. Лазуритът може лесно да се надраска и тъй като има известна разтворимост във вода, не е препоръчително да се мокри.
Сещам се дори за една друга статия, където пишеше че нещата са такива защото ние така сме ги измислили. Тоест небето е синьо защото ние сме го нарекли синьо...