Възкръсване или връщане от клинична смърт?

Възкръсването на умрелите винаги е интересувало човечеството. Иисус възкресил Лазар и след това и той възкръснал. Франкенщайн съживил чудовище, създадено от отделни части от телата на покойници. Орфей пък отвел любимата си Евридика от Царството на мъртвите.

Учените не спират да експериментират в тази насока. Сътрудници от Центъра за изследване на реанимацията към Медицинския факултет в Питсбърг успели да съживят куче изпаднало в състояние на клинична смърт.

В кръвоносните съдове на кучето докторите заменили кръвта със силно охладен специално подбран разтвор. Температурата на животното паднала до 7 градуса, дишането и сърдечната дейност спряли.

На пръв поглед, нищо особено, всички знаят как свършва продължителния престой в ледена вода. Но сега учените успяли да постигнат и обратното - да върнат кучето. Върнали кръвта в съдовете, на кучето се дава изведнъж 100% кислород, сърцето се активира с електрошок. Опитите установили, че такива съживени кучета са съвършено нормални, и техният мозък не е понесъл никакви разрушения.

Какво ще стане ако опита се окаже ефективен и при хората? На хората винаги им е харесвала идеята за замразяването на неизлечимо болни до настъпването на по-добри времена. От експериментите били заинтересовани и военните, които се надяват, че с помоща на замразяването, смъртоносно ранените на бойното поле ще бъдат охлаждани до клинична смърт и отново размразявани в един по-късен етап, когато медицината е достатъчно напреднала, за да им помогне.

Но за съжаление, възкръсването от мъртвите е все още недостижимо желание. След като умре, в тялото настъпват необратими процеси на разпадане, така че то не може да бъде върнато към живот. Настъпва така наречената биологическа, или мозъчна смърт. Тя е необратимо прекратяване на всички физически и химически процеси, което задължително настъпва във всички живи организми.

Клиничната смърт е друго състояние, при което дишането и кръвообращението на пациента спират, но за него още има шанс. Клиничната смърт в повечето случаи също води до смърт, ако не бъде оказана медицинска помощ навреме. Допреди няколко десетилетия клиничната смърт почти винаги завършвала и с биологична смърт, затова се е и смятало, че спирането на сърцето и на дишането са най-очевидните признаци на смъртта.

Във Daily news преди време е описан случай с клинична смърт на едно куче. През 1997 г. далматинецът Аби се задавил с топче, което довело до прекратяване на дишането и спиране на сърцето. При повечето кучета това би завършило със биологична смърт. Но на Аби му провървяло. Собственикът бил пожарникар с тридесетгодишен стаж, а неговият син Роби неотдавна бил завършил курс по оказване на първа помощ. Бащата извадил топчето от гърлото на кучето. Топката била извадена, но дишането и пулсът така и не се възстановявали, тялото на кучето било отпуснато и Роби пристъпил към изкуствено дишане. Постепенно кучето започнало да диша и се свестило.

В състояние на клинична смърт електроенцефалограмата показва липса на активност на мозъка. Това води до загуба на съзнанието и не оставя никакви спомени. 4 до 12 процента от хората, попаднали в клинична смърт, са изпитали и могат да опишат нещо, наречено от учените околосмъртен опит. Хората разказват, че се общували с техни починали близки, видели са тунел с ярка светлина в него, мистични същества, видяли са живота си като на кинолента. Някои даже наблюдават как лекарите се опитват да спасят живота им.

Клиничната смърт съвсем не е естествена смърт, а едно от състоянията на организма, както съня или смеха. Учените се надяват, че изследването на клиничната смърт ще им позволи да се разберат повече какво представлява съзнанието и как то е свързано с конкретните процеси в мозъка.