Наскоро НАСА пусна цветни илюстрации, показващи мечтано въображаемо бъдеще, в което хората са стигнали до други светове. На една от тях астронавтка стои на дюните на Марс с ръце в джобовете на скафандъра си, а до нея стои куче.
По официални данни амбициозните планове на НАСА за мисии на Луната и Марс включват само хора. Но кучета са били в Космоса през 50-те и 60-те години на миналия век. В СССР кучета в капсули са изпращани в небето, за да тестват системите за пускане, преди самите хора да го направят. САЩ провели подобни тестове с няколко вида маймуни.
Инженерите обучавали кучетата. Обличали ги в скафандри, държали ги в малки кутии и ги слагали в симулаторите. Но не всички кучета искали да са космонавти. През есента на 1951 г., дни преди редовния полет, кучето Болик избягало. Руските инженери, изправени пред краен срок, намерили заместник и го нарекли ЗИБ – акроним на заместник на изчезналия Болик.
Но това бил подорбитален полет, въртящ се около Земята. Първото куче, което наистина отишло в Космоса, е Лайка. През 1957 г. капсулата ѝ успешно я отвела до орбита и останала там за около пет месеца, обикаляйки около земното кълбо, преди да се върне обратно в атмосферата на Земята. Но кучето не оцеляло. Безопасното връщане не било част от плана. Според вградените под кожата сензори сърцето на кучето утроило нормалната скорост по време на изстрелването, а дишането било плахо. Умряло скоро след това, вероятно заради екстремната температура в прегрялата капсула.
С течение на времето други кучета обикаляли Земята и се връщали живи. Хора постигнали същото, а животните са оставени на земята, предпазени от заплахата да бъдат изстреляни в небето. Но плакатът на НАСА показва, че кучето на Марс, за разлика от съветските си събратя, не би било лабораторно животно, а ценен спътник. Въпреки това можем да си представим, че животът му на чуждата планета ще е нещастен.
Пътуването би започнало с разтърсващо костите изстрелване на ракета. Пътниците биха усетили до четири пъти силата на земната гравитация, оказваща натиск върху тях. Опитът е стресиращ – дори някои от най-добре подготвените астронавти излитат със стремително ускорение на сърдечната дейност. А това би било много по-лошо за пътник, който не може да разбере какво се случва, казва Клайв Уин – професoр по психология, изучаващ поведението на кучетата.
Уин споделя увереността си, че собственото му куче Ксефос не би искало да отиде на Марс. Ако я поставим в затворено пространство, подлагайки я на силни шумове и внезапни движения, тя ще ни убеди, че не иска да прави това. Ксефос се радва на известна турбуленция като возенето в кола със свалени прозорци. И ако кучето имаше възможност да притисне муцуната си до прозореца по време на полета до Марс, тогава може би пътуването щеше да е поносимо. Но, доколкото знам, няма да има прозорци, казва Уин.
Наистина няма. Първите кораби, които ще пътуват до Марс, вероятно ще бъдат малки и тесни, пълни с най-необходимото. Няма да има много място за движение на астронавтите, още по-малко за игри с пухкав спътник. Освен това пътуването би изложило телата на хората и животните на сериозни изпитания и рискове заради липсата на гравитация и на защитното поле на Земята срещу космическата радиация.
Хората могат доброволно да искат да се подложат на този експеримент, но кучето не може. Дори и да стигнат до Марс с куче, изпитанията ще продължат. Въздухът в тънката атмосфера не е годен за дишане, а почвата е токсична. Гравитацията, една трета от земната, ще нанесе допълнителни поражения на телата. Кучето вероятно ще живее в малко местообитание с хората, излизайки навън само в скафандър.
Не е проблем да се направи скафандър за кучето. То дори би могло да свикне да го носи. Но в скафандъра ще циркулира един и същи въздух, а кучетата имат 300 милиона обонятелни рецептора в носа си за разлика от 6 милиона в човешкия нос. Кучетата обичат да помирисват нещата. Затворената среда ще е задушаваща. А и с ограничено обоняние кучето не би било толкова полезно. Ходенето по нужда също ще е трудно. По време на разходките си в Космоса астронавтите носят пелени за възрастни, но как кучето ще свикне с това?
Бъдещите поколения марсиански кучета, родени и отгледани на безплодната планета, вероятно ще са добре. Не биха им липсвали ароматът на розите и свежестта на дъжда. Но ако това ще е толкова лошо за първите кучета, защо изобщо бихме ги изпращали на Марс.
Много хора приемат любимците като членове на семейството си и не биха се разделили с тях. Но ползите от спътничеството на нова планета и емоционалната привързаност трябва да се съпоставят с етичните съображения за хуманно отношение към животните.
