Слънчевата система, в която се намира и планетата Земя, има център. В него се откроява ярка звезда, която наричаме Слънце. То има почти идеална сферична форма.
На 3 май е международният ден на Слънцето и затова нека да поговорим за тази най-важна звезда за нашия живот.
Най-яркото небесно тяло е привлякло вниманието на човека от древни времена. Фактът, че животът на Земята е пряко зависим от Слънцето, е осъзнат от човека от най-дълбока древност и той започнал да обожествява яркия слънчев диск. Всички древни култури се отличават с култ към Слънцето, като слънчевият бог често е основното божество във вярванията.
Интересът на човечеството в по-късни времена се трансформира в опити за наблюдение и изучаване на ярко светещата звезда, които продължават и до днес. Новите открития около източника, който поддържа живота на Земята, непрекъснато допълват и обогатяват знанията, натрупани през вековете.
Какво знаем за Слънцето
Слънцето има плазмен строеж. По-голямата част от масата му се заема от водорода, почти три четвърти. Хелият, кислородът, въглеродът, неонът, желязото са останалите елементи в състава на небесното светило, но са в малки количества. Слънцето се върти с по-голяма бързина на Екватора, отколкото на полюсите си.
Небесното светило е звезда от клас G2. Какво ще рече това? Като характерна звезда от този клас, то се е формирало преди повече от четири милиарда години и се очаква животът му да достигне до 10 милиарда години.
Тъй като е плазмено тяло, Слънцето не може да избухне и да се превърне в свръхнова. Очаква се то да стане Червен гигант след около 4-5 милиарда години, когато водородът в ядрото му ще привърши. Тогава небесното тяло ще започне да преобразува наличния хелий във въглерод и температурата в ядрото ще се вдигне.
Повишаването на топлината ще доведе до раздуването на външните слоеве и то ще загуби от масата си. Когато и хелият в ядрото привърши, ярката звезда все по-интензивно ще се раздува и свива, а това ще предизвика загуби на външни слоеве на небесното тяло.
Накрая ще се превърне в бяло джудже и ще угасне. Това означава, че животът на Земята ще приключи. Ето защо процесите, които текат в Слънцето, са важни за наблюдение, за да се прецени как се развиват те.
Нови открития, свързани със Слънцето
Наблюденията на най-ярката звезда, от която пряко зависи животът на планетата ни, носи все нови и нови открития. Учени от университета в Мичиган са установили защо короната на яркото светило е много по-гореща от неговата повърхност. Според тях атмосферата на Слънцето се увеличава много, като температурата на йоните е десет пъти по-голяма от водородната температура.
В короната съществуват така наречените алфвеновски вълни. Те се появяват в плазмения слой, разпространяват се покрай линиите на магнитното поле и циркулират между слънчевата повърхност и външния атмосферен слой на звездата. При достигане на точката, известна като алфвеновска, вълните не могат да се върнат вече към небесното тяло, защото ги спира силният слънчев вятър.
Под точката, наричана алфвеновска, частиците, които са заредени, изпитват силата на вълните. Направено е проучване на какво разстояние от повърхността спира процесът на нагряване на йоните на хелия. Зоната на прегряване е на разстоянието от 10 до 50 слънчеви радиуса.
Учените се надяват, че космическата сонда, която е изстреляна миналата година към Слънцето, ще донесе данни, подкрепящи техните предположения.
Вижте още: Какво се случва в центъра на Слънцето.
Коментари