За безсмъртието на душата при различните народи

Безсмъртие на душата

Душата е абстрактно понятие и не може да бъде формулирано точно, нито подлежи на описване. Всяка обособена група хора има своя представа за душата. За болшинството тя е нещо безплътно, което живее в нас невидимо и ни напуска в края на физическото съществуване, без да остави ясна следа.

Поради това различните народи са изградили своя представа за душата и тя няма много допирни точки, защото е отражение и на религиозните възгледи на всяка народностна група. Интересно е да се запознаем с представите на различни народи за това какво представлява душата и какво се случва с нея след смъртта на физическото тяло.

Представата за душата у различни народи

В древен Египет

Безсмъртието на душата в Древен Египет

В древен Египет представата за душата е като сложна съвкупност от различни компоненти, които я съставляват.

Ба е душата, която се появява само веднъж - след смъртта. Изобразяват я като птица с човешка глава, защото тя отлита завинаги, също както птиците.

Ка е знакът, който различава живите от неживите предмети. В гробниците са поставяли специален саркофаг, където Ка може да се скрие.

Ах -така наричали духа, една от съставните части на душата, нетленната човешка същност. Изобразявали го като ибис.

Шу представлявала сянката на човека, непознатата му страна, останала невидима за околните.

Сърцето се е смятало за важна част от представата за душата. Това е мястото на нейното пребиваване. Смятало се е, че в задгробния живот сърцето може да разкаже за лошите дела на човека през живота му и затова над сърцето се изричали специални заклинания.

Последната част е човешкото тяло след мумифицирането. Мумията се е припокривала с човека, но вече преминал през всички необходими ритуали, преди да поеме пътя към царството на мъртвите.

В древна Гърция

Безсмъртието на душата в Древна Слада

Древните жители на Елада си представяли душата на човека като копие на самия човек. След смъртта това подобие на човека се спускало в царството на мъртвите, което те наричали Хадес. Древните гърци не се страхували от това царство, защото смятали, че то е подобие на света, в който живеят, и там може да се слезе и да се срещнат хората, които вече не са сред живите. Смятали, че съдбата на душите е различна и зависи от начина на живот на човека на Земята.

За да осигурят благополучие на душата след смъртта, в антична Гърция организирали различни мистерии, в които всеки можел да участва. Подготовката за отвъдния живот се осъществявала и с ритуали на очистване.

Представата за душата при славяните

Славяните вярвали, че след смъртта не само душата, но и тялото можели да бъдат запазени. Те възприемали духа като фина материя, едва забележима и безтегловна като мъглата. Те не правели рязко разграничение между духовния и материалния свят, смятали, че са различни състояния на едно и също нещо.

В Република Коми

Народите, които са населявали територията на Република Коми, автономна република в Руската федерация, смятали, че душата и дишането са тясно свързани. Щом един човек престане на диша, значи душата му го е напуснала и той е мъртъв. Тези народи смятали, че душата остава на Земята още 40 дни, след като е напуснала тялото, затова оставяли съд с вода и кърпа, за да се измие, когато се върне в къщата си.

Общото в представите за душата у всички народи и култури

Душата

Въпреки разликите в представите за това какво точно е душата и какво се случва с нея, общото у всички народи е вярата в нейното съществуване и първостепенната роля, която се отрежда на душата в живота на човека. В края на житейския път всички ги очаква едно и също, но какво ще се случи след смъртта, зависи от начина, по който е живял човекът. Всички са вярвали, че общият стремеж трябва да бъде към праведен живот.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати