За хомеопатията болестта не е враг, а процес, който води към оздравяване и към възстановяване на здравето. Крайният резултат на болестта от тази гледна точка е възстановеното здраве.
Затова хомеопатията не се бори, а помага на процеса – т.е. помага на организма да оздравее. В някои случаи хомеопатията изостря процеса, за да ускори оздравяването.
В това отношение хомеопатията за душата е чистата истина. Тя е стимул за лекуване на душата и на живота на хората. За да се следват принципите на хомеопатията, тази истина трябва да се поднася на микродози. Същото прави и животът, но в по-големи дози.
Животът постоянно иска да отведе хората при тяхното щастие, но действа със силови методи и от това хората бягат и се защитават. Те обаче изобщо не разбират, че животът ги тласка в правилната посока с помощта на осъзнаването на последствията. Животът създава ситуации, в които човек страда, за да види истината за това как живее. Само това може да му помогне да се промени и да спре да живее в заблуда.
Хомеопатичното лечение на душата използва малки дози истина, което е ефективно в решението на проблемите, които се поднасят от живота.
В хомеопатичното лечение на душата се залага върху кризисните моменти, те са необходими за смяна на стария начин на живот с нов. Не е необходимо да се търси причината в миналото, работи се с това, което се случва с човека в дадения момент.
Когато са се натрупали проблеми, потискани с години, които трябва да се решат, като се поднесе истината на малки дози.
Хомеопатията на душата е сложен процес – специалистът трябва да види тази истина, която пациентът не вижда, и да му я посочи. Това променя живота в положителна посока. Ако пациентът иска проблемите му да бъдат решени веднъж и завинаги, трябва да посрещне истината такава, каквато е, без да се страхува от нея.
