Един и и същи цвят предизвиква различни асоциации при различните хора, при различните народи и култури. Червеният цвят например сравнително неотдавна се използва за сигнал „Стоп” на светофара.
Първият света стоп-сигнал е представлявал черни букви на бял фон. В Китай червеният цвят се смята за цвета на щастието и носи късмет.
Жълтият цвят се свързва не само с позитивната настройка, която дава, но също така с клюкарската преса, а и с заведенията за психично болни.
В продължение на дълги години стените в психиатричните клиники са били боядисвани в жълто, защото се е смятало, че хората с психични отклонения не са толкова активни в помещения, боядисани в жълто.
Психиатрите се боядисвали жълти не само отвътре, но и отвън. Според изследвания малките деца се депресират, когато са в жълто помещение, и много плачат.
Колкото до жълтите вестници, така започнали да наричат клюкарската преса през 1894 година. Тогава в американския вестник New York World са се отпечатвали комикси, които са се наричали „Жълтото дете”.
Паралелно с това на страниците на вестника се появявали статии за нещастни случаи, убийства и светски събития. Така възникнало понятието „жълт вестник”.
Синьото и розовото са станали цветовете на момченцата и момиченцата едва в средата на миналия век. Дотогава се е прилагало точно обратното правило – момченцата се обличали в розово, а момиченцата – в светлосиньо.
Това се дължало на факта, че розовото се смятало за светъл нюанс на червеното, а червеното винаги се свързва с агресия. Светлосиньото е било за момиченцата, тъй като в такива дрехи те приличали на феички.
Изразът „синя кръв” произхожда от испанската заблуда, че вените на аристократите са по-сини, отколкото тези на обикновените хора. Аристократите изглеждали по-бледи, защото прекарвали на открито по-малко време от обикновените хора, а върху бялата кожа вените се открояват по-ясно.
Черният цвят има повече отрицателни символики от всички други цветове. В западната култура това е цветът на смъртта. Ненапразно развилнялата се през четиринадесети век чума била наречена Черната смърт. Лилавото е цветът на скръбта в Тайланд.
Белият цвят е цветът на смъртта и тъгата в източните страни. Освен това белият цвят символизира капитулацията. Бялото знаме като знак за капитулиране е било развято още през първите векове от новата ера. Преди това древните римляни признавали поражението си, като вдигали щитовете си над главите.
