Приказка за вятъра

Вятърна Мелница

Вятърът бил много горд по природа. Всеки път, когато разлюшквал цветята и билките, сам не можел да се нарадва на силата си. Един път той успял да загаси и пламъка на свещ, което още повече го зарадвало.

- Ах, колко съм могъщ аз! Ако пожелая, мога дори слънцето да накарам да спре да грее! - заканил се горделивецът.

Заканите му обаче били чути от един мъдър селянин и той решил да го надхитри, като си направи вятърна мелница.

- Като си толкова силен, пробвай да спреш това колело! -рекъл мъжът и завъртял колелото на мелницата.

Възмутил се вятърът! Как така някакъв си простосмъртен щял да го предизвика. Разбира се, че можел да спре колелото! Та той бил толкова силен, че можел да направи всичко с мощното си дихание!

Ето защо горделивкото събрал всички сили и започнал да духа срещу колелото, надявайки се, че ще спре дейността му, както се случило по-рано със свещта.

Само че този път не станало така, а точно обратното - колелото започнало да се върти още по-бързо, а чувалите на хитрия селянин се напълнили с брашно. Така мъжът забогатял и заживял прилично.

Но все пак не пренебрегвал бедните хора и винаги бил готов да нагости някой с хляб или питка.

А какво се случило с вятъра ли? Той и до днес се скита по света и спира там, където има възможност да мери гордостта си с някого.

Виж повече

Рейтинг

5 1
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати