Живял в далечна страна елен, който имал тежка съдба. Той бил изключително красив и ловците често го преследвали. Ето защо му се налагало постоянно да бяга и да се бори за оцеляването си. Веднъж, докато за пореден път препускал в опит да се избави от враговете си, той минал покрай едно дърво, а растението му проговорило:
- Побратиме, недей да тичаш повече. Скрий се под клоните ми и ловците няма да те видят!
Еленът благодарил на растението и веднага се възползвал от убежището. От този ден нататък, щом усетело, че враговете му наближават, животното винаги се скривало зад листата на дървото. И така лека по лека те станали първи приятели.
Един ден, докато еленът се наслаждавал на сянката на дървото, усетил, че го мъчи глад. Чак сега той забелязал колко апетитни са листа на неговия приятел. Без да мисли много, той се нахвърлил и започнал да похапва сладко.
- Какво правиш, неблагодарнико? Аз ти дадох убежище и закрила, а ти така ли ми се отплащаш? - развикало се дървото.
Само че еленът бил толкова погълнат от заниманието си, че не му обръщал никакво внимание, а с наслада продължавал да си похапва, докато не оставил клоните на дървото съвсем голи.
За най-голямо нещастие на лакомника обаче точно в този момент оттам минал ловец. И тъй като дървото вече нямало с какво да скрие животното, човекът се прицелил и го убил само с един изстрел. Така безразсъдният елен заплатил с живота си за своята неблагодарност.
Коментари