Чилийският поет Пабло Неруда е известен предимно с брилянтните си стихове, но отношението към неговото единствено дете е далеч от хуманността и справедливостта, към която призовава човечеството.
Единствената дъщеря на Неруда – Малва Марина Рейес умира на 8-годишна възраст в резултат на хидроцефалията, с която е родена. За нея се грижила майка ѝ, а баща ѝ отказвал дори да праща пари за лечение.
За последно Пабло Неруда я вижда, когато е на 2 години, след което изпраща нея и майка ѝ Мария Антония в Холандия. Избухването на Втората световна война става повод да прекъсне кореспонденцията си с тях и повече никога да не чуе за детето си.
Пабло и Мария Антония се запознават по време на тенис, когато той е почетен консул на остров Ява, а Мария търсела развлечение. Тя силно се впечатлила от гения на поета и се съгласява да се омъжи за него и да се премести в Чили.
Средата в Сантяго обаче не ѝ допада и започва често да пътува със съпруга си до Буенос Айрес. След време заминават за Мадрид, където Неруда среща голямата си любов - аржентинската социалистка Делия дел Кари.
По това време се ражда и Малва Марина, която самият поет е описвал като абсурдно създание с вампирска глава. Заради болестта си тя така и не се научава да ходи или да говори.
Грижи за нея поема изцяло майка ѝ, докато Нерудa пътувал по света, изпълнявайки мисията си на аташе на Чили. Заради нарастващото напрежение в столицата, той ги изпраща в Хага. Самият той по това време бил в Барселона заедно с Делия дел Кари.
При пристигането си в Холандия Мария Антония спряла да получава и писма, и пари от своя първи съпруг. Тя неведнъж е правила опити да го открие и да поиска пари за лечението на Малва, но не успява.
Малва Марина умира само на 8 годинки, като се говори, че нейният известен баща дори не е посетил гроба ѝ. Той не говорел за нея на официални събития и не ѝ е посветил и ред от емблематичните си стихове, а дали е изпитвал съчувствие към съдбата на собствената си дъщеря е въпрос, останал без отговор.
