Химичен анализ на археологически свидетелства от Средновековието показват, че хората тогава са страдали от редица болести и слабоумие. Всичко това било следствие на непрестанно отравяне с олово.
През Средновековието всички се хранели в изключително удобните глинени съдове. В тяхната глазура обаче имало завидно количество олово, което попадало в организма чрез храната. Населението страдало от хронично натравяне с олово, което, от своя страна, водело до развитието на редица болести и слабоумие.
Гражданите на Средновековието не се разделяли в ежедневието си с глинените съдове с глазура. Те били красиви, миели се лесно и били лесни за употреба. Именно красивото външно покритие обаче съдържало оловен оксид, който при контакт със солената и кисела храна се отделял в нея и попадал в тялото.
Отравянето с олово поразява централната нервна система на човека и храносмилането. Следствие от него са налице болки в стомаха, анемия, отслабване на паметта и нарушение на речта. Високите дози олово водят до слабоумие при децата.
Учените са взели проби от 207 скелета от шест гробища в Дания и Северна Германия, датирани в Средновековието. Във всички проби било регистрирано количество олово, много по-високо от нормата.
Оловото в организма на средновековните жители не идвало само от храната. За онова време питейната вода често се събирала в керемиди по покрива, които също съдържали олово. Други източници били стъклописът и монетите.
Оказва се обаче, че подобни високи нива на олово не се откриват в селата. Това се обуславя от факта, че там почти не са използвали гланцирани съдове, а оловото не се употребявало в строителството на покриви.
Освен това при селяните няма завишени количества живак, за разлика от жителите на средновековна Дания и Германия. В онези години металът се е използвал за лечение на проказа, но само по-заможните хора от градовете можели да си го позволят. Половината от изследваните скелети показват завишени количества живак.
