Археолози разкопават най-старата европейска цивилизация

Археолози разкопават най-старата европейска цивилизация

Археолози работят с цел разкопаването на това, което се смята за най-старата цивилизация в Европа, изградена преди повече от 7000 години.

През последните няколко години археолозите щателно работят, за да открият мрежа от дузина храмове, които се считат за по-стари от пирамидите в Египет и от Стоунхендж.

Археолози разкопават най-старата европейска цивилизация

Вече са идентифицирани повече от 150 огромни монумента, които са разкопани под полетата на Австрия, Германия и Словакия. Те са изградени от дърво и земя и са заобиколени от огради и крепостни валове с дължина от хиляди стъпки. Съоръженията и сградите, построени между 4800 и 4600 пр. Хр., се смятат за конструирани от цивилизация, занимаваща се с фермерство и земеделие. Очевидно хората са били религиозни като се вземе предвид множеството открити храмове и са живяли в дълги комунални къщи, групирани околко големи селски области, в средите на които е имало намиращ се храм.

Хората са отглеждали големи стада от говеда, овце, козе, свине и са разполагали с относително модерни инструменти от камък, дърво и кокали. Изготвяли са и малки керамични статуи на хора и животни, както и голямо количество геометрично окрасени грънци. Изградената общност явно е измряла след около 200 години. Откритието е толкова ново, а разкопките толкова встъпителни, че тази култура още няма дадено й име.

Археолозите и историците обикновено вярват, че проектирането и изграждането на голямата архитектура е започнало след месопотамските и египетските цивилизации, но поради откритието на тези храмове от каменната епоха, науката за праисторическа Европа се обръща с главата надолу. Откривателите вярват, че стотици от тези изчезнали цивилизации са били построени по протежение на голям пояс от земя и поради своето откритие започват да преосмислят подобни разкрития, намиращи се в Централна Европа и останали без датиране. Най-сложното от намерените засега съоръжения се намира под земята в центъра на Дрезден и се състои от явно свещена вътрешна област, заобиколена от две палисади, които пък са опасани от три земни вала и четири мрежи от канали. Друг жилищен комплекс, открит в близост до Лайпциг, съдържа над 200 продълговати жилища, което показва, че популацията на един такъв комплекс е стигала до 300 човека и е побирала до 20 просторни комунални сгради.

Тези находки на монументи открити досега явно са резултат от надпреварата, царяла между съществуващите неолитни племенни групи, произлизащи от разцвета на селските култури в центъра на Европа. Смята се, че тези ранни общности, построили монументите, са живяли около 200 години и след това са измрели, като причината за това не е известна. Възможно е това да се е случило поради загубата на възможността за строене на монументи от такъв размер или от необходимостта строжът им да стои на първо място. Следващата позната от историята ера, съдържаща монументи от този размер, е тази на средната бронзова ера, 3000 години по-късно.

С работата на археолозите по разкопаването на тези храмове от каменната ера, се натъкваме и на други интересни мистерии. Всеки комплекс е бил използван само от няколко генерации, а централната свещена земя почти винаги е била с едни и същи размери. А всеки заобикалящ ров е изисквал премахването на абсолютно еднакво количество земя, без значение от диаметъра на кръга. Редуцирали са дълбочината и/или широчината на всеки канал, сравнено с диаметъра на кръга, така че размерът на премахната земя да остава един и същ за всеки кръг. Археолозите считат, че това се правело, за да е една и съща работата по копаенето, без значение какви са обстоятелствата. Може културата да е изисквала копаенето на всеки канал да се извършва за един и същ брой дни, може би спазвайки някакъв вид религиозен календар или ритуал. Няколкото канала и палисади, обикалящи всеки комплекс, не са строени с цел защита, а по-скоро за да държат обикновените граждани отвън, без да им се дава възможност да гледат свещените ритуали, провеждащи се в светилището на комплекса.

Отделът по културно наследство на саксонското държавно управление ръководи археологическите разкрития, намиращи се в Дрезден. Старши археологът Хералд Щъобле твърди: „ Нашите разкопки разкриват степента на монументалната визия и усъвършенстваност на тези ранни фермерски общности, които от земя са създали първите сложни европейски комплекси”.

Виж повече

Рейтинг

3.7
Общо 6 гласували
5 1
4 2
3 3
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (4)

Доби
Доби
19.11.2012 15:25
Абе стига глупости.Та нали в северна българия има намерено селище от същия период с улици и мнага къщи,които са с жилищна подредба.Край Пловдив откриха преди години град от 5-6 хилядолетие преди христа ама несе пише за него
3
0
wolf)ram
wolf)ram
15.12.2011 10:43
ami kak za6to za6toto sa potkupni i strahlivi na6ite arheolozi
1
0
СЛАВИ
СЛАВИ
24.08.2011 14:58
Много си прав.
1
0
Ангел
Ангел
24.08.2011 10:07
Ами защо не пишете за нашите златни съкровища от Варна и Хотница които също са от този период и са най-старото обработено злато в света до момента.
2
0