В различните световни митологични системи неизменно присъства един образ като необходим елемент на религиозните ритуали и системи с различни функции - на божествената птица.
Тази образност придава на биологичния вид на птиците свещен характер и ги превръща в обект на култове. Птиците са олицетворение на свободата на Твореца, представят властта на Бога - демиург, вечните неразгадани тайни на небето и стремежа на човешката душа да се извиси до тях.
В архетипната символика птицата е олицетворение на свободния непокорен дух и стихийната човешка воля. Разнообразните мотиви придават на птицата характер на божественост, на свещена същност.
В много митологии птицата е медиатор, тя е посредника между Бога горе и хората долу и създава връзката между тях. Нещо повече - способства тази връзка да бъде хармонична. Представата за птиците се свързва и с идеята за безсмъртието на човешката душа, а в образната система душата съвпада с представата за птица.
Идеята за душата-птица е особено силна в религиозните системи на Близкия изток. В африканските традиции птичият образ се асоциира с жизнеността, виталността и плодовитостта.
Образът на птицата в повечето митологии има свещен характер заради взаимните връзки с друго свещено понятие - Дървото на живота. На върха на дървото е гнездото на птицата, а то се асоциира с дома, с неговата функция на защитено място и намирайки се високо горе, то е антипод на негативното начало, което е долу и е свързано с образи като този на змията.
На върха на дървото на живота най-често живее най-царствената птица - орелът. В митологията той винаги се бори и побеждава враговете си, най-често змията.
Не е случайно, че птиците много често са родоначалници на народите, те са тотеми. Цяла плеяда обичани птици се смятат за създатели на отделни народи. В тази ред на представи, не буди удивление фактът, че редица божества са представяни с глави на птици - като египетския бог Хор.
Заради божествената им същност на птиците е възлагана главна роля по време на религиозните ритуали.
В различни култури за божествени се смятат местни птици - ибис, в древен Египет е почитан като свещена божествена птица. В християнската традиция гълъбът е символ на Светия Дух. В гръцката митология лебедът е атрибут на богинята Афродита, а в славянската е свързан с богинята Леда.
Принципно всяка птица носи божествена символика в себе си, положителна или отрицателна, защото птиците са изява на представите на човека за това, което е и което може или му се иска да бъде. Най-вече защото представят живата картина на най-съкровеното човешко желание - да може да лети.
