За разлика от много други животни и вероятно именно заради способността си да летят, птиците от край време са будили философски размисли у древните мислители, били са обожествявани и неизменно са присъствали в митологията на различни народи.
Особен интерес будят именно митологичните птици, които са имали нечовешки способности. А сещате ли се за онази безсмъртна огнена птица, която имала способността да се преражда от пепелта, в която е изгоряла? Не, тук няма да говорим за Феникса, който произлиза от гръцката митология, а за неговия аналог в славянската митология. За огнената Жар-птица, както я наричат руските народи.
Подобно на Феникса, Жар-птицата също е символ на Слънцето и е описвана с огромна като на паун опашка, но с огнено златисти пера. Тя обитавала далечни земи и всячески страняла от хората, които от своя страна не преставали да правят опити да я хванат и да я затворят в клетка. Който се приближил до нея обаче, бил спохождан от големи нещастия.
Според преданията Жар-птицата съществува от създаването на света. Тя била единствената, която не посегнала към Забранения плод, ябълката. Поради тази причина Бог я възнаградил като я дарил със способността да е безсмъртна. Когато усети, че е дошъл краят на живота ѝ, птицата се самозапалва и умира в големи мъки. Възкръсва от собствената си пепел, започвайки нов живот. Именно оттук се прави и аналогия с Христовите мъки - Христос, който е разпънат на кръста, умира в нечовешки мъки, но в крайна сметка възкръсва.
По отношение на историите, гласящи, че Жар-птицата е единствената, която не посегнала към ябълката, има много противоречия, защото в повечето детски приказки именно тя е онази, която краде златните ябълки на царя. Според тях царят много се ядосва и нарежда крадецът да бъде хванат. Тук вече има най-разнообразни продължения на приказката, но след много премеждия Жар-птицата наистина е хваната и затворена в клетка.
Престава да пее и започва да линее, след което е освободена, а царят се примирява с липсата на златни ябълки по дървото му. Все пак е успял с очите си да зърне най-красивото същество в света, макар и да не може да го притежава. Защото всяка Жар-птица, която бъде затворена и лишена от свободата си, се самоубива.
И за финал ще прибавим един макар и малко тъжен цитат на френския драматург Жак Девал, който за съжаление е доста верен: Бог обичал птиците и създал дърветата. Човек обичал птиците и създал клетки. Позитивното на тъжните цитати обаче е че от тях можем да си вземем поука, нали?
