Древните народи почитали 4 основни природни стихии, останали до днес – въздух, земя, огън и вода. Те смятали, че всяка от тях има свои духове – покровители. Тяхната роля е да представляват, съхраняват и защитават своята стихия от зли влияния.
Огънят е една от най-неразгадаемите природни стихии. Той ослепява, изпепелява и стопля. Саламандрите са духовете на тази мистична стихия. Още от средновековните вярвания легендата за саламандрите е свързана с единствения живот, който вирее в обятията на тази стихия, а именно – този на гущерите.
Древните легенди още гласят, че саламандрите са способни да изгасят горещия огън със своите студени пламъци.
Ето какво още трябва да знаете за саламандрите:
В старите книги саламандърът се описва с тяло на котка, опашка на змия и глава на гущер. Кожата на саламандъра е покрита с влакнесто вещество. Цветовете му се описват като червено-жълти. Смята се, че съществото има крайници с токсични свойства, които могат да предизвикат смърт.
Саламандърът пребивава по склоновете на вулкани и на всяка земя, която излъчва топлина. Вярва се, че това същество не може да живее на студена повърхност.
Средновековните учени обвързвали раждането на това същество с пламък, като буквално смятали, че в неговото тяло се намират втвърдени частици древен пламък. За тяхната душевна същност се приема, че саламандрите са изключително сериозни духове.
Вярва се, че щом ги повикате веднъж, то е невъзможно да се отървете от тяхното присъствие. Затова средновековните магове предупреждават да се избягва всякаква работа с тях.
Те не са емоционални и експресивни, каквито предполага тяхната стихия. Точно обратното – те са лаконични и не използват много думи. Саламандрите обаче са много позитивни и имат силата да пречистват.
Според преданията, саламандрите са владетели на четвъртото царство на стихията огън, което и най-всемогъщото, преди тях се намират силфите – духовете на въздуха. След четвъртото царство на огнените пазители се намира царството на ангелите, което е по-висше от царството на хората и природните царства.
