Луи ХІV - история, живот и постижения

Луи XIV - кралят Слънцде
Снимка: pixabay.com

Според Волтер има пряка и силна връзка между икономическия напредък на една държава и развитието на нейната култура.

Философът смята, че владетелят може да взима верни или неправилни управленчески решения, но важно е какво оставя след себе си в културен план. И точно заради постиженията в културната сфера той поставя управлението на Луи ХІV на една нога с древна Гърция, Рим и Ренесансова Италия и го определя като един от златните периоди в човешката история, а не само в тази на Франция. Той смята, че Европа е задължена на Луи ХІV за духа и учтивостта.

Кралят Слънце, така е известен този владетел и споменаването на името му извиква асоциации за разкош, разгул и безмерна разточителност. Управлението му обаче има и друга страна, той прави Франция доминираща сила в Европа, превръща духа на Просвещението във водещ и с това надминава другите съвременни монархии. Дългото му властване е определено като епоха, като векът на Луи ХІV. С какво още се отличава най-известният френски монарх и какво може да се каже за неговото царуване?

Рождение и произход на Луи ХІV

На 5 септември 1638 на крал Луи ХІІІ и съпругата му Ана Австрийска се ражда син и получава името Луи Дийодоне, което означава дар от Бога, защото е престолонаследник или както се нарича във Франция - дофин. Историята го запомня като Луи ХІV дьо Бурбон.

Това, което може да се каже веднага за него е, че е най-дълго управлявалият европейски монарх. Кралят Слънце седи на френския трон цели 72 години. Още малолетен той наследява баща си след смъртта му, но управляват регенти до пълнолетието му. Това са майка му, Ана Австрийска и кардинал Мазарини. Кардиналът успява да завземе властта и дори когато младият крал навършва пълнолетие, той не го допуска до взимането на решения.

Това, което получава като наследство от дейността на регентите си, е завършване на 30-годишната война с победа за Франция, от което монархията печели 2 области, отстъпени от Испания, както и ръката на испанската принцеса Мария Тереза, с което френският монарх добива право над испанското наследство.

Другото значимо събитие от ранните години на Луи ХІV е поредицата от граждански войни, наречени Фронда, които отлагат коронацията му за период от 3 години.

Разочарованията, които преживява покрай тези събития, довеждат до формиране на убеждение у младия престолонаследник, че дадените му права са директно от Бога, а принципа на абсолютната монархия става водещ за целия му живот.

Красноречиво доказателство за убеждението му в абсолютната монархия е крилатата фраза: Държавата, това съм аз! Жак- Антоан Дьолюр твърди, че Луи ХІV я произнася през 1655 година. Тогава по време на заседание на Парламента едва 17- годишният бъдещ монарх, появил се на заседание в костюм за лов, прекъсва съдията с тази фраза, която в последствие става негова визитка пред поколенията.

Управлението на Луи ХIV

Изграждане на абсолютизма при Краля слънце

През 1661 година кардинал Мазарини умира и младият владетел започва личното си управление. Първото решение, което взима е, че няма да има кардинал, а ще управлява сам. Поучен от опита с италианеца Мазарини, кралят решава, че високите административни и духовни постове по-рядко трябва да се дават на чужденци.

Макар да няма достатъчно добро образование за поста си, както и да не е напълно подготвен кралят твърдо вярва, че правото му да управлява е божествено и той е наместник на Бога.

Това му виждане намира израз в силната централизация на властта, която монархът осъществява. Държейки всички провинции под контрол чрез верните си интенданти и отнемането на правомощията на Парламента да оспорва решенията му, Луи ХІV успява да сплоти французите и да създаде единната френска нация.

Данъчната реформа, военната реформа са и време на консолидация и единение в държавата и увеличаване на политическата роля на Франция в световните дела.

Едновременно с това обаче той води и постоянни войни, които изискват безкрайно повишаване на данъците. Агресивната политика на краля се отразява най-зле в провинцията. Грешна стъпка е и отмяната на правилата за търпимост към друговерците, което се изразява в масова емиграция на хугенотите от Франция.

Все пак Луи е наречен Кралят Слънце. И това се дължи на много факти. Един от тях е, че дипломацията му доминира над всички европейски монархични династии. Армията му е най-добре подготвена и перфектно командвана. Френската нация достига при него невиждани висоти с постиженията си в изкуството и науките, в промишлеността и най-вече с разцвета на търговията.

Версай е символът на разкош на Луи ХIV

Златен век за Франция във всички аспекти е този ХVІІ век на управление на краля слънце, а външният израз е животът в кралския двор.

Животът във Версай

Стремежът към слава и блясък и споменът за Фрондата подтикват Луи ХІV към преместване на столицата. Светският живот се мести на 30 километра югозападно от Париж, в местност, която е била просто гора.

Разкошът, който представлява новата кралска резиденция - Версай, става обект на завист от много владетели по това време. В разцвета на управлението на краля слънце този дворцов комплекс разполага с 450 стаи, в които могат да се настаняват 3 хиляди човека. Той е фактическият център на целия държавен живот.

Променя се същността на придворните. От весели придружители на владетеля те се превръщат в свита със строг код на поведение, където важни се оказват добродетели като възпитание, добър вкус и социално поведение.

Версайският дворец е и символ на любовните похождения на краля, на многобройните му фаворитки, някои от които играят роля и в политически живот с влиянието си върху решенията на владетеля.

Кралят Слънце въвежда дворцовия етикет и строгите порядки. Те стават норма в най-близкото обкръжение на владетеля. Макар да няма официална власт, кралският двор се превръща във важен орган в живота на държавата. Той става най-стабилният държавен инструмент, с който абсолютизмът упражнява контрол над поданиците.

Кралският двор изиграва положителна роля за Франция през ХVІ и ХVІІ век, но пък разточителството, достигнало невиждани размери при краля слънце, струва на кралската институция твърде много в перспектива. Френската революция слага край на абсолютизма.

Значение на управлението на Луи ХІV

Луи ХІV остава деен до последните си дни. Дори в края на неговия Златен век. Усещането за залеза на абсолютизма вече се усеща, но Кралят Слънце продължава да поддържа на високо ниво дворцовия етикет и запазва външно бляскавият вид на френската монархия.

Едва 4 дни преди да навърши 77 години, Луи ХІV умира през 1715 години. Мястото му е заето от Луи ХV. Всички негови деца от брака с Мария Тереза умират преди краля. Само синът му Луи, наричан великият дофин доживява до зряла възраст и умира 4 години преди краля. Той оставя 3 синове. Най-големият от тях- Луи умира само година след баща си и така вторият му син става Луи ХV. Той е внук на Краля Слънце.

Управлението на Луи ХІV минава под знака на Просвещението, в който разцветът на основополагащите наука и изкуства и напредъка на човешкия дух са водещото положение и точно това е причината за Златния век на Луи ХІV.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати