За Европа ХVІІІ век е векът на Просвещението. Тогава френската култура доминира Европа. А френската култура е доминирана от един човек, известен с името Волтер.
Волнодумец, мислител, писател, историк, защитник на човешките права и свободи, наставник на монарси, затворник и изгнаник - всичко това е Франсоа Волтер, който грее ярко в обществения живот на Франция.
Трудно е днес да се определи кое е по-ценно от наследството на този титан на мисълта. Дали смелостта, хъса и борбата за истината и свободата на словото, или великите произведения, които завещава на човечеството?
Всъщност всичко това, заедно, като една цялост, създава образа на човека, чийто творби бележат началото на френското Просвещение, на мислителя, който има силата и таланта да тласне напред един от вековете, изиграли решаваща роля в човешката цивилизация.
Кой се крие зад псевдонима Волтер и как израства до висотата на емблема на просветителския век?
Биографични бележки за Волтер
Преди повече от 320 години в семейството на юриста Франсоа Аруе и Мари - Маргьорит д’Омар, благородничка от невисок ранг се ражда третото им дете. Кръщават момченцето Франсоа - Мари Аруе. Едва ли някой е предполагал, че детето ще надмине всички аристократи в рода си и ще остане като ярка звезда в историята на Франция.
Както и това, че бъдещите поколения ще се възхищават на личността и таланта му. Не може да се каже, че от страна на семейството му не са направени правилните усилия в тази посока.
Когато малкият Франсоа е на 7 години умира майка му. От този момент започва бунтът на момчето срещу авторитета на бащата и тиранията на по-големите братя. Този факт най-вероятно е причина за сближаването на Франсоа с неговия кръстник, абат Шатьоньоф. Божият служител му дава първите уроци по свободомислие.
Будното и умно дете получава възможност да учи в най-престижното и скъпо училище в Париж - йезуитският колеж Луи льо Гран. На 10 години момчето успява да покаже дарбите си и да затвърди мястото си в тази капсулована висша среда.
В нея Франсоа Аруе се изявява като блестящ ученик, който владее изкуството да жонглира с думите, съчинявайки стихове с лекота. Тук той създава приятелства с бъдещия елит на страната, които запазва до края на живота си. До края на живота си той запазва и мястото си сред висшето съсловие, към което показва принадлежност неизменно през годините. Още в колежа Волтер мечтае за писателска кариера.
В началото на ХVІІІ век работа като писател няма. Точно Волтер обаче се оказва човекът, който налага в общественото съзнание представата, че писателския труд е достойно занимание. Бащата не е съгласен с неговите фикс идеи и се опитва да му уреди достойно занятие, според своите представи. Прави го помощник на един парижки нотариус, но тази длъжност не лежи добре на неговия натюрел и той повече драска сатирична поезия, отколкото да пише нотариални документи.
Следва втори опит от страна на бащата. Този път той урежда младия мъж за секретар на новия френски посланик в Холандия и младият Волтер заминава за Хага. Там се запознава с Катрин Дюноа, френска протестантка, избягала от родината си заради религиозни гонения. Франуа Аруе прекарва времето си с Пимпет, както я нарича, но посланикът разбира за това и младежът отново е върнат във Франция.
Любовната история на Франсоа- Мари и Пимпет продължава още няколко години, макар че са разделени и тя е първата от трите жени, оказали най-голямо влияние в живота му.
Нравът на човека е изключителна сила, която не може да бъде преборена. Точно той е причина Франсоа- Мари Аруе да се озове зад решетките. През 1717 година е пратен в Бастилията за обида на регента херцог Филип ІІ Орлеански. Там остава 11 месеца, но не се вайка, а пише пиесата Едип. Тя печели голям успех и носи не само слава, но и пари на своя автор.
В следващите години той продължава да развива основните идеи в творбите си и с тях остава в съзнанието на поколенията. Най-голяма известност му носят философските му съчинения, а те, както и цялото му творчество са доминирани от яркото му слово и невероятното му остроумие. Той води непрекъсната битка с пороци на обществената мисъл като нетърпимост, нетолерантност, жестокост.
Толкова силно вярвал в толерантността и свободата, че се осмелил да застане срещу католическата църква, използвайки силата на литературата. Ярките му саркастични стихове осмиват религиозните канони, които той определя като фанатизъм. Тези битки засягат най-висшите интереси на краля и църквата, затова младият поет често трябва да се разделя с Париж.
Защо Франсоа Аруе става Волтер и как се отразява този факт на творчеството му?
През 1718 година Франсоа Аруе сменя името си на Франсоа Волтер. Не става ясно значението, което има за него това име, нито причината за смяната и избора на псевдонима. Известно е, че в писателската си дейност този философ използва още 117 имена, но какво го е накарало да стане точно Волтер остава загадка. Все пак то се оказва възможно най-удачният избор, защото му пасва идеално и с него печели слава и историческа памет.
Осем години по-късно Волтер отново попада в центъра на скандала и получава назначение за Бастилията. Отървава се бързо, защото приема споразумение да замени затвора с изгнание. Той напуска Франция и се премества в Англия, където остава през следващите 3 години.
Тъй като решава да научи добре английски език, Волтер започва да посещава театрални постановки, носейки текста на пиесите със себе си. Той следи текста и слуша актьорите, които произнасят репликите. Така се среща с гения на Шекспир.
Волтер буквално е зашеметен от Шекспировите творби, които не признават канона и смесват стиловете, създавайки един хаотичен, бурен и привлекателен микс, който омагьосва свободомислещия Волтер. Той се влюбва в Шекспировите творби, в идеите на Нютон, Джон Лок и други британски просветители. Очарова го и британската политическа система, където не кралят, а Парламентът решава важните политически въпроси.
На фона на френския абсолютизъм тези идеи му се виждат толкова свежи и примамливи, че в бъдещите си дела той се опитва да подтикне други владетели като Фридрих Велики и Екатерина Велика да ги приложат на практика.
Същото се отнася и за Франция, когато Волтер се завръща у дома, но там среща решителен отпор.Той засяга самото сърце на френската политическа система, в която църквата и кралят се крепят взаимно с всички сили. Волтер не може сам да разбие тази мощна система, но подготвя обществото да го направи във Великата френска революция.
Последни години на Волтер
Около 1760 година Волтер се установява в малко селце на границата между Франция и Швейцария, където построява собствен замък. Той се превръща в място за срещи на философи, поети, знаменити личности от цяла Европа. За 20 години го превръща в преуспяващо място. Сам е благородникът, но и фермерът, архитектът и строителят на селището. През този период той няма достъп до Париж и чак след смъртта на Луи ХV посещава френската столица, а през 1778 година се завръща в Париж. През май същата година умира там на 83 години.
Църквата не дава разрешение за погребението му и негов роднина свещеник пренася останките му в областта Шампания. Няколко години по-късно тленните му останки са пренесени в Пантеона в Париж след многохиляден митинг, който правят парижани.
Значение на делата и творчеството на Волтер
Философ, учен, историк, поет, романист, драматург и публицист - наследството на Волтер е огромно и многостранно.
Неговото Съчинение за нравите и духа на нациите е забележително достижение на мисълта. То се нарежда до Философски новели, Кандид, Смъртта на Цезар и много други негови творби, които стават вдъхновение за следващите поколения творци и мислители.
Коментари