В историята на Второто българско царство присъстват имената на владетели с изключителен принос и влияние в историята на България. Това са хора, които не просто управляват страната в трудните времена на ранното Средновековие, но и влияят на събитията в региона, променят историята с делата си. Между тези значителни имена особено ярко се откроява това на Иван Асен ІІ.
С какво този самодържец успява да заслужи име на изключителна историческа фигура, на цар, осигурил на държавата си място сред тези, с които всички други държави се съобразяват?
Цар Иван Асен ІІ си извоюва мястото на последния истински велик цар на българите с изключително мъдрата си и премерена политика. Следва я от първия до последния ден на своето успешно управление. Целият му личен живот е подчинен на мисълта да служи на държавата си. Неговите бракове са династични и с тях урежда наболели държавни въпроси. Династични бракове урежда и за децата си със същата цел. Битките, които води, са с ясната мисъл, че това е единственият път за утвърждаване на българското могъщество на Балканите. В същото време съумява да остане човек на честната дума, на отстъпките, на мира и компромисите. Това го прави един от най-уважаваните български владетели, не само в родината му, но и от другите народи.
За сина на цар Асен І всичко започва с връщането му в България след 10-годишно изгнание най-напред при куманите, а после при русите, където бяга след смъртта на баща му, цар Асен І и чичовците му, царете Петър и Калоян. Узурпаторът на трона на законния владетел Иван Асен ІІ, Борил, заема мястото на тримата братя Асеневци и подлага на гонения техните поддръжници. На Иван Асен се налага да обсажда с наемници столицата Търново, за да си върне престола. След превземането на старопрестолния град синът на най-обичания цар от Асеневата династия, е обявен за самодържец на българите. Това става през 1218 година.
При предишното управление на Борил държавата понася много негативи и младият цар се изправя пред тежката задача да възвърне изгубените територии, да засили централната власт, да възстанови или изглади отношенията със съседните държави.
Времето, в което трябва да се решават тези важни въпроси за страната, никак не е в полза на новия цар. Кръстоносците все още владеят Константиновия град, но силата им е напълно сломена и те се крепят на влиянието и подкрепата на папата. Приелата католицизма Унгария се намесва в събитията в региона непрекъснато, тъй като има интерес към нашите земи, стреми се към влияние, което да осигури дипломатически натиск при нужда.
На мястото на Византийската империя в този исторически момент съществуват две отделни държави - Епирското деспотство, което владее териториите на империята на Балканския полуостров и Никейската империя, заемаща земите на Византия в Мала Азия.
Иван Асен ІІ започва решаването на всички проблеми един по един. Нуждата от добри взаимоотношения с Унгария е решена с династичен брак, при който царят взима за жена унгарската принцеса Анна - Мария. Така в границите на България отново се връщат Белградската и Браничевската област, без да се води война.
За да заздрави добрите отношения с латинските рицари, царят започва да обмисля как да ожени една от дъщерите си за техния малолетен владетел, с цел да получи влияние върху държавната им политика.
Отличните ходове на Иван Асен ІІ в много посоки се оказва много тревожен сигнал за епирския деспот Теодор Комнин. През пролетта на 1230 година той нарушава мирния договор и нахлува с армията си в българските земи. Решителното сражение е при Клокотница, където по-многочислената армия на Теодор Комнин е разбита, а самият деспот попада в плен на българския владетел. Това прави българския цар на практика най-силният владетел на Балканския полуостров.
Един от най-умните ходове на царя обаче не е на бойното поле, а в отношението към пленените ромеи. Той ги пуска да се приберат по домовете си. Това му спечелва слава на добър и справедлив владетел, възхваляван не само от собствения си народ, но и от враговете си, а заедно с това показва и още едно черта на новия цар - неговото благородство, надвишаващо нравите, господстващи по това време. Благодарение на победата при Клокотница териториално държавата отново достига до най-широките граници, които няма да може да повтори никой от царете след него. За последен път България има излаз на три морета.
Тъй като нарасналото влияние на българския цар над латинците започва да ги безпокои и те стават все по-враждебно настроени, Иван Асен ІІ се обръща към Никейската империя. Съюзът с нея му позволява да издейства за българската църква отново патриаршески статут. Това става пет години след победата при Клокотница. С този далновиден политически ход владетелят слага край на лавирането между източното и западното православие, започнало при чичо му Калоян. Държавата получава признание от източноправославния център.
Иван Асен ІІ заварва България в разруха, успява да я укрепи и възстанови и да я остави на потомците си като империя, граничеща на три морета, връщайки територии, признание и престиж, които държавата не е имала в последните 300 години. Със смъртта на Иван Асен ІІ през 1241 година България губи най-знаковото име в историческия период, познат като Второ българско царство. Той е безспорно най-добрият дипломат сред владетелите, достигнал териториално разширение на държавата с най-малко пролята българска кръв, най-уважаваният и мъдър от последните велики български владетели. И още повече, той е човек на честта, стоящ над интригите, държащ на личната дума.
Не само външнополитическите успехи правят сина на стария цар Асен най-великият владетел от Второто българско царство. Вътрешната му политика и успехи са не по-малко значителни от постигнатото на международната политическа сцена.
Издигането на страната като първостепенна сила в югоизточната част на средновековна Европа се превръща в катализатор, който тласка държавата към икономически и културен подем. Подобно на предшествениците си той пренася мощите на света Петка Търновска в столицата си, строи църкви и манастири. Подкрепата на царската институция има решаващо значение за развитието на Търновската книжовна школа.
Иван Асен ІІ е първият от българските владетели, за когото безспорно е доказано, че сече златни монети със своя лик. Той е единственият православен владетел, освен византийските императори, от когото има останали монети с лика и титлата му.
Най-успешния български владетел от Второто българско царство е известен дарител на манастири и църкви. Той дарява щедро монашеската обител в Атон, от което има запазена грамота. От друга достигнала до нас грамота става ясно, че царят далновидно подкрепя търговията, като с грамота дава право на търговците от Дубровник да търгуват свободно в българските земи.
Особено ценен от историческа гледна точка е златният царски печат, на който българският цар е представен като велик самодържец и цар на българи и гърци. Символите на властта му говорят за могъществото на средновековната българска държава, придобито благодарение на изключително далновидната, мъдра и смела политика на цар Иван Асен ІІ.
