Мистерията на Делвите на смъртта в Лаос

делвите на смъртта в Лаос

Дълбоко в планинските гори на Югоизточна Азия се крие хилядолетна мистерия, която едва наскоро започва да се разкрива от съвременните изследвания.

Повече от 100 загадъчни 1000-годишни масивни каменни делви, станали известни и като делвите на смъртта, са открити на 15 различни места в Лаос. Макар да се смята, че някога са били използвани за погребване на мъртвите, никой не знае със сигурност тяхната първоначална цел или нещо за хората, които са ги създали.

Тези нови обекти наистина са били посещавани само от случайни ловци на тигри. Сега ние ги преоткрихме, надяваме се да изградим ясна картина за тази култура и как тя се е отнасяла към своите мъртви, каза водещият на най-новата изследователска мисия, която и иска да разгадае загадката, Николас Скопал.

Но защо тези обекти са избрани за последното място за почивка на мъртвите, все още е загадка. Освен това нямаме доказателства, че този регион е бил обитаван, когато делвите на смъртта са били поставени там, добавя археологът Дъгалд О'Райли – също участник в мисията.

Изследователите от Австралийския национален университет са разкопали общо 137 каменни делви, заедно със сложно издълбани дървени дискове, поставени около тях, за които се смята, че са били използвани като погребални маркери. Но някои от тези дискове били поставени с лицето надолу, давайки допълнителна интрига към мистерията.

Декоративната дърворезба е сравнително рядко срещана в зоните на делвите и не знаем защо някои дискове имат животински образи, а други имат геометричен дизайн, казва О'Райли.

Наред с делвите са намерени артефакти от желязната епоха като декоративна керамика, стъклени мъниста, железни инструменти и други инструменти, използвани за изработване на облекло.

Любопитно е, че са открити миниатюрни делви, които приличат на гигантските модели, но са направени от глина. Бихме искали да знаем защо тези хора са правили умалени модели на същите съдове, в които са поставяли своите мъртви, каза О'Райли.

Мистериозните делви на смъртта

Археолозите отбелязват, че откритието води до по-голямо разбиране за това, което според тях са погребални буркани. Те също казват, че този начин на погребение е имал по-голям обхват на разпространение, отколкото се смяташе преди.

Виждали сме подобни мегалитни буркани в Асам в Индия и в Сулавеси в Индонезия, така че бихме искали да разследваме възможни връзки в праисторията между тези различни региони, казва О'Райли.

Смята се, че този начин на погребение, в каменни делви, е практикувано още през 900 г. пр.н.е. и е продължил до 17-ти век. Доказателствата за такива погребения има от Индия и Индонезия до Ливан, Филипините и Египет. Мъртвите били погребвани в огънато положение, като в съдовете се поставяли различни предмети от бита.

Въпреки че специфичните практики варират от култура към култура, обикновено се смята, че погребенията в делви са били използвани като форма на вторично погребение. В много древни култури смъртта се разглежда като постепенен преход от живите към мъртвите.

За да спазят тази традиция, телата на починалите били изложени скоро след смъртта, така че членовете на семейството да могат да наблюдават процеса на разлагане. След известно време тялото бивало поставяно в делва и погребано в земята.

Рейтинг

4
Общо 1 гласували
5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари