Какво се случва с нас след смъртта е най-фундаменталният въпрос, с който науката се занимава от векове и който занимава съзнанието на всеки обикновен човек. За Отвъдното разказват трима души, които за кратко са били мъртви, а след това отново са се върнали към живота.
Независимо дали ще повярвате на думите им, разказите им трябва да се прочетат, защото могат да предизвикат мисълта ви относно най-голямата загадка – смисълът на живота и смъртта.
Арън Стефанус
Преди няколко години бях в Спешното отделение по причини, които не са толкова важни с оглед на това, което се случи там. Преживяването бе забележително и незабравимо. Усетих как загубвам сетивата си едно по едно, докато накрая не можех нито да говоря, нито да се движа. Първо загубих усещанията при допир, след това слуха, а накрая и мириса.
Последното нещо пред погледа ми бе едно бяло поле. Изведнъж усетих силен натиск върху гърдите си и нещо ме тласна към бялото поле. Разбрах, че вече не се намирам в тялото си. Виждах майка си и медицинските специалисти, които се опитват да ме спасят.
Чувствах вина, срам, но най-вече дълбоко разочарование заради неизпълнените цели. Не усещах болка или страх от смъртта, а само разочарование.
Деа Виаз
Умрях на 26 септември 2009 година. Първата ми мисъл, когато видях красивата бяла светлина бе, Господи, аз съм мъртва. Имаше и други хора, които вървяха с мен към светлината. Бях ядосана. Мислех само колко бездарни са лекарите, които позволиха да умра. Погледнах тялото си със съжаление.
Само след няколко минути обаче чух гласа на братовчед ми, който каза, че съм жива. Веднага се върнах в тялото си. В първите минути, след като отворих очите си, усещах силна болка и шок, но все пак бях щастлива, че съм жива.
Лори Сейлър
Умирала съм 2 пъти и 2 пъти съм възкръсвала. Първият път беше, когато бях на 6 години по време на операция и възкръснах 10 минути след това. Спомням си, че усещах пълен мир, бях напълно спокойна и знаех, че не съм сама. Виждах всякакви цветове, все едно очите ми бяха покрити с нещо многоцветно.
Вторият път, когато умрях, бях на 23 години след висока доза викодин. Усещането бе същото като първия път. Чувствах, че съм заобиколена само от познати неща. Бях спокойна, сигурна и пред погледа ми отново се появиха същите цветове. Не ме интересува дали ми вярвате, но за мен това бе преживяване, което няма да забравя.
Коментари