Извършваните от ацтеките човешки жертвоприношения били много по-разпространени и жестоки, отколкото се смяташе досега, разкриват археолозите от Националния институт по антропология и история на Мексико.
Откритата през 2015 г. кула от черепи е само върхът на айсберга. Намерена е близо до мястото, на което е бил главният храм на Теночтитлан – столицата на ацтеките. Оказва се, че това е само малка част от изложение на черепи, като монументът е с размерите на игрище за баскетбол.
Ацтеките са принасяли пленниците си в жертва на боговете. Свещениците са отстранявали все още биещите сърца на нещастните си жертви, след това са обезглавявали телата и оголвали черепите от мускули и кожа. Пробивали големи дупки отстрани на черепите, за да могат да ги нанижат на големи дървени колове. Поставяли ги в огромна рамка, образуваща стена от черепи и наречена цомпантли, и ги излагали публично пред главния храм.
След като месеци и дори години наред черепите били изложени на слънцето и дъжда, от тях падали парчета и зъби. Жреците махали повредения череп и го превръщали в маска, която поставяли в дар, или с помощта на хоросан го прибавяли към някоя от двете кули от черепи, намиращи се до рамката.
Според писанията на някои испански конквистадори само рамката съдържала около 130 000 черепа. Постройките от черепи са споменати от испанския войник Андерс де Тапия, придружавал Кортес в завладяването на Мексико. Тапия разказвал, че е преброил десетки хиляди черепи.
Според археолозите ацтеките възприемали черепите като семена, осигуряващи продължаването на човешкото съществуване, и знак за живот и регенерация, както например се приемат първите пролетни цветя.
Сега археолозите започват подробни изследвания на черепите в опит да научат повече за ритуалите и посмъртното третиране на принесените в жертва. За два сезона разкопки са събрани 180 почти цели черепа и хиляди фрагменти.
Изследванията показват, че обезглавяванията са чисти и еднакви, а плътта е премахната след смъртта. Най-голяма част от изследваните черепи, около три четвърти, принадлежат на мъже на възраст между 25 и 30 години, около 20% от останките са на жени, а 5% са на деца. Били са в сравнително добро здраве, преди да бъдат пожертвани.
Изследователите за първи път са успели да изчислят големината на съоръжението, като са използвали размера и разстоянието на дупките, пробити в черепите за поставяне върху дървените колове. Според изчисленията им стената от черепи е дълга 35 м, широка между 12 и 14 м и висока между 4 и 5 м.
Открили са и черепи с остатъци от хоросан, които очевидно са били залепени за някоя от двете разположени по фланговете кули, за които има исторически доказателства. Кулата е била висока поне 1.7 м (виж галерията) и с диаметър 5 м в най-голямата си част.
Археолозите изчислили, че наведнъж са били показвани по няколко хиляди черепа. Учените очаквали това да са останки от млади мъже, каквито са били воините, и останали озадачени от наличието на детски и женски черепи. Досега са открити над 670 черепа, а броят ще расте с продължаването на разкопките.
