Портите към ада, бяха открити при разкопки в Югозападната част на Турция. Екип от италиански археолози, водени от проф. Франческо Д`Андрия, е направил интересното откритие. Древните останки са открити при археологически изследвания в близост то турския град Памуккале.
Град Памуккале е построен в близост до останките на древния град Хиераполис. Хиерполис е основан през 190 г. преди новата ера от династията на Аталидите – древните владетели на Пергамон. В древността градът е бил много популярен сред богатите римляни, които посещавали горещите му извори, за да лекуват упорити кожни болести и ревматизъм.
След внимателно проучване на древни текстове и описания на древногръцки историци, професорът по класическа археология открил останките на древен храм. В близост до тях се виждал отвор в земята, който бълвал силни зловония. Точно както в описанието на древногръцкия историк и географ Страбон:
„Мястото е било пълно с пара и мъгла, толкова гъсти и наситени, че земята не се вижда. Всяко животно, което се доближи до тях, среща смъртта си.“
Известна сред древните жители на Хиераполис като „Портите на Плутон“, естествената пещера, от която струят отровни газове, е била обект на религиозна почит. Древните гърци, които обитавали този град до 133 година от новата ера са вярвали, че отровните пари всъщност са диханията на демони и зли духове, директно идващи от Ада.
Когато през втори век от новата ера Хиераполис е бил предаден в ръцете на Римската империя, много скоро той е добил популярност като популярно място за почивка и лечение. Знатните римски граждани посещавали горещите извори, извиращи директно от недрата на планината Кал Даъ, за да облекчат артрита и кожните си болести.
Сензационното откритие на италианския професор е направено благодарение на подробно проучване на древните ръкописи, оставени от римски и гръцки историци. Чрез проследяване на пътя на термалните извори, учените са открили останките от древното религиозно светилище.
Разкопките на археолозите са разкрили множество руини, остатъци от йонийски полу-колони, както и надписи върху тях, с посвещения към древните божества на подземния свят. Допълните разкопки са извадили на бял свят и останки от басейн, храм и стъпки, които водят към злокобната пещера. Именно на това място древните жреци са изпълнявали ритуалите си и са принасяли жертвоприношения на боговете си.
Упадъка на древното светилища започва в началото на IV век от новата ера, когато хората все по-рядко идвали за да принесат жертва на владетелите на подземното царство. Окончателното изоставяне на храмът на Плутон става след навлизането на Християнството по тези земи през VI век от новата ера. Земетресенията, които са типични за този район, са довършили това, което времето е започнало.
Сега само останки напомнят за мистериозните церемонии, които са ставали в този древен храм. Единствените свидетели на ритуалите на умъртвяване на животни и песните на жриците на Кибела (древната богиня на плодородието) лежат полузаровени в земята и напомнят за величието на миналото.
