Живял някога един бедняк. Той разполагал само с едно магаре. С него той ходел всеки ден в гората, за да събира дърва. Дълги години селянинът правел само това. Всеки ден минавал по един и същи път. На този път имало мост.
Година след година Бог гледал как мъжът се справя с трудностите на своето ежедневие.
Смилил се Господ над бедняка и пожелал да го награди. Ето защо той оставил торбичка с пари върху моста, по който мъжът минавал всяко утро.
Станал сутринта беднякът и се отправил към гората заедно със своето магаре. Докато вървял към моста, селянинът си мислел колко добре вече познава този път.
Хрумнало му да мине по моста този път със затворени очи, за да види дали ще се справи. Речено-сторено.
Затворил си дърварят очите и минал по моста, без да разбере за подаръка на Господ.
Притчата ни учи, че Бог помага на човека. Но човек може да не съзре тази помощ, защото сам е пожелал да затвори очите си за нея.
