В българския фолклор е известен практикуван странен обичай, наречен Гонене на змей. Заедно с обичаите Пеперуда и Герман съставляват летните обичаи за прогонване на сушата.
Според народното вярване, ако настъпи продължителна суша и Пеперудата и Германа не успеят да я прогонят, значи в селището се е настанил змей. Този зловреден посетител не е от домашните пазители, а чужд, дошъл от друго село, защото иска да грабне някоя мома или млада булка или за да спира облаците и да не дава на дъжда да завали. Тогава общността решава да го прогони. Всичко това показва, че празникът не е обвързан с дата от календара.
След взимане на решението населението бива предупредено от глашатая за изпълнението на обичая. Хората не трябва да излизат от къщите си, а самите домове трябва да са широко отворени, кучетата вързани, за да могат гончиите, които се наемат с прогонване на змея, да имат достъп до всеки дом и до всяко кътче в него. Според вярването змеят може да се крие навсякъде - в домовете, в кошарите, в тесни скрити местенца и затова трябва да се провери навсякъде.
С прогонването на змея се нагърбват само млади момци или мъже, които са физически здрави, за да могат да се преборят с опасен противник като змея. Младите девойки и жени трябва да се скрият, за да не ги грабне змеят, когато хукне да бяга.
В потайните часове на нощта гончиите се събират на група или групи, ако селището е голямо. Те трябва да са оставили дрехите си до реката и да са чисто голи и боси, като носят само тежките си криваци.
Тръгват от къща на къща като търсят навсякъде, ръчкат с тоягите си във всеки ъгъл и кътче, където може да се е скрил змеят. Обикалят цялото село и землището, с градини, воденици, кошари и всички общи местности, без да проговорят, защото се вярва, че който проговори, ще се разболее от тежка невярна болест, тъй като ще бъде ударен от змея.
Когато обиколят навсякъде, отиват до реката, изкъпват се, обличат дрехите си и се прибират тихомълком по домовете си. Смята се, че змеят си е отишъл и ще завали чаканият дъжд.
