Притча за знаците на съдбата

Съдбата и Животът били неразделни приятели. Един ден Животът отишъл на гости в дома на приятелката си и забелязал, че тя не е в добро настроение.

- Какво ти става, Съдба? Защо си толкова посърнала? -попитал Животът.

- Тъжна съм, защото един от хората, за които се грижа, не е щастлив. Да, има си хубава работа, скъпа кола, красива къща, приятели, но все му липсва нещо.

- А работата му как е? Да не би шефът му е да е прекалено взискателен?

- Не! Началник като всички останали. Не знам какво го притеснява - обяснила Съдбата.

- А ти опита ли да направиш работата му малко по-приятна? - запитал Животът.

- Разбира се! Преди две седмици, когато стоеше в офиса, накарах слънцето да изгрее, а после по радиото да пуснат любимата му песен. После оставих двадесет лева пред офиса му, за да ги намери, когато си тръгва. Нищо от това обаче не го накара да се усмихне.

- Да не би да не може да спи или да сънува кошмари по време на сън и това да го изтощава? - започнал да размишлява Животът.

- Напротив! Грижа се сънят му да е пълноценен, а сънищата му - винаги приятни - обяснила Съдбата.

- Сигурно му липсва любов. Защо не го срещнеш с някоя красавица?

- Вече го направих! Сблъсках ги на стълбищата с жена, с която са създадени един за друг. Но той само я погледна и продължи напред, обсебен от вечните си сиви мисли.

- А как прекарва свободното си време той? - поинтересувал се Животът.

- Стои пред телевизора или пред компютъра. В краен случай мие чинии, пуска пералня и прахосмукачка - разказала обезсърчено Съдбата.

- Дори и през ваканциите ли? - учудил се Животът.

- Е, тогава излиза с приятели и се напива с бира, водка или друг алкохол. После става сутрин и пие кафе пред компютъра.

- А ти пробва ли да му спреш интернета? - попитал Животът.

- Естествено. Дори и токът съм му спирала, но тогава той си намира поредното скучно занимание у дома.

- А, красивата непозната? Тя наблизо ли живее? - поинтересувал се Животът.

- Да, в съседния блок. Ако поне веднъж беше излязъл да се разходи уикенда в близкия парк, ще се да я засече, докато разхожда кучето си. Но уви! Каквито и знаци да му пратя, той остава глух у сляп за нея и за щастието в живота си! - отчаяла се напълно Съдбата.

- Сетих се какво можем да направим! Нека прегледаме книгата за решения на тежки ситуации като неговата! - предложил Животът.

Съдбата донесла книгата, отворила я и започнала да чете:

- Можем да му отворим очите, като му пратя грип, главоболие, повръщане, счупване на крака…

- Прелисти по-напред, моля те! Тези мерки са прекалено леки за неговия случай! - възразил Животът.

- Прав си! По-добре да му пратя катастрофа или пожар, за да се опомни най-после! -решила Съдбата!