Вавилонската поема Гилгамеш изненадващо бе увеличена, след като бяха открити нови глинени плочки, разказващи за легендата за царя на шумерския град Урук - Гилгамеш, и приятелството му с героя Енкиду.
Епосът е по-стар от Илиада според някои източници, но повечето смятат, че двата антични шедьовъра са от една и съща епоха.
Новите глинени плочки ще се съхраняват в музея Сюлеймание. Те съдържат 20 нови реда от поемата Гилгамеш, разказваща за богове, хора и митични чудовища, уведомяват от онлайн изданието Open Culture.
Повечето фрагменти от поемата са датирани от XVIII столетие преди Христа, но се вярва, че тази легенда е по-стара. Първия вариант познаваме е от 1853 година и оттогава досега не се е променил много.
Епосът разказва за подвизите на Гилгамеш, който пътува по света, за да намери безсмъртие. Стигайки до края на света, той среща мъдреца Ут, който му разказва за потопа, който помита цялата планета.
С голямо въображение и майсторство поемата разказва за приятелството, любовта, дълга и смъртта. Учените от стотици години изучават тази поема.
Епосът Гилгамеш често е посочван като една от най-добрите литературни творби. От нея съществуват 3 версии, като отделните части от всяка една показва началото на шумерската древност.
Образът на цар Гилгамеш е почти легендарен, тъй като е споменат в свитъци на най-древните царе на Шумер, но не са открити категорични доказателства за съществуването.
Вавилонската поема е от емблематичните за света на литературата, защото описва вечния стремеж на човек към опознавате на света и разкриване на мистериите около живота и смъртта.
Епосът описа задгробния живот като мъка и страдания, от които дори големите герои не могат да се спасят, понеже не са безсмъртни и каквото и подвизи да постигнат, все някога ще намерят смъртта.
Коментари